О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 361
София, 22.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1444/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Х. от [населено място] срещу решение №5754/03.08.2012 год., постановено по в. гр.д. № 12578/2011 год. на СГС, ГК, ІІА въз. състав, с което се потвърждава решение от 13.06.2011 год. на СРС, 51 състав, постановено по гр.д. №5782/2010 год., с което по искове с пр. осн. чл. 124,ал.1 ГПК във вр. чл. 415,ал.1 ГПК и чл. 422 ГПК предявени от [фирма] , [населено място] е признато за установено, че П. А. Х. дължи на [фирма] сумата от 8 114,06 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 03.2008 год. до 15.06.2009 год., ведно със законната лихва от 22.07.2009 год. до окончателното й заплащане и 391,33 мораторна лихва за забава. Присъдени са такси и разноски.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, не са налице предпоставките , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
С представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1. материалноправен въпрос: Може ли страната да черпи права от вписванията в собствените си счетоводни книги , при положение , че не е доказала по делото , че последните са водени редовно и
2. процесуалноправен въпрос : При хипотезата на чл. 182 ГПК при положение, че ищецът не докаже , че счетоводните книги са водени редовно, следва ли да се приеме като доказателство по делото вписванията в тях и следва ли решението да се основава върху тях.
Посочено е , че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с Р № 423/01.06.2006 год. на ВКС по т.д.№ 9/2006 год. , Р. №29/14.04.2009 год. по адм.д. № 5743/2008 год. на Административен съд [населено място] , Р № 237/07.06.2010 год. по адм.д. № 849/2009 год. на Административен съд гр. В. Т. и това обуславя допускането на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3,предл.1 и чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Така формулираните въпроси , нямат отношение към решаващите изводи на съда относно дължимостта на сумата от 8 114,06 лв., за неизплатена топлинна енергия, доколкото тези изводи не са базирани на записванията в счетоводните книги на ответника , а на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, която е извършила оглед на място,проверка в абонатната станция, установяване на отопляемия обем и пр. В съответствие с данните по делото с въззивното решение е посочено , че въпреки отказа на първата инстанция да допусне допълнителна съдебно техническа експертиза , пред въззивната инстанция такова доказателствено искане не е отправено.Следователно страната е приела направените от експертизата заключения.
Доколкото съгл. т.1 ТР №1/19.02.2010 год., по ТД № 1/2009 год.на ОСГТК правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е този, който е бил предмет на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело , формулираните от касатора въпроси нямат характера на правни въпроси . Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
С оглед на това не се налага обсъждане на посочените допълнителни основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3, предл.1-во и т.2 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че наличието на противоречива съдебна практика / чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ като основание не може да се съвмести с основанието по чл. 280,ал.1, т.3, предл.1 ГПК, доколкото последното предполага или липса на съдебна практика във връзка с приложението на определена правна норма и по даден въпрос или наличието на такава, която не е противоречива , но е неправилна и следва да бъде преодоляна или изоставена. Освен това критерия по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК / въпросът да е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото / съставлява общо основание за допустимост на касационното обжалване т.е. касаторът не може да се позовава само на първото предложение на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Накрая следва се отбележи и това, че съдебната практика , която се има предвид при преценката относно допустимостта на касационното обжалване включва влезлите в сила съдебни актове постановени по граждански и търговски дела, но не и тези, с които са приключили административни производства / дела / .С оглед на това позоваването на решения по административни дела не може да обоснове противоречива съдебна практика.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5754/03.08.2012 год., постановено по в. гр.д. № 12578/2011 год. на СГС, ГК, ІІА въз. състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: