6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр. С., 22,06, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 486 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от И. И. М. частна касационна жалба срещу определение № 754, постановено на 10. 11. 2014 г. от Варненски апелативен съд, Търговско отделение, Първи състав по ч.т.д. № 673 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно такова, постановено от Силистренски окръжен съд, с което е прекратено производството, образувано по искова молба на частния жалбоподател, поради недопустимост на предявения иск.
В частната жалба и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 от ГПК, както и основания за допускане на касационно обжалване на същото. Противната страна не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ, при условията на чл. 280, ал. 1, по препращане от чл. 274, ал. 3 от ГПК на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. В конкретния процесен случай обаче не са налице основания за допускане на касационно обжалване. За да потвърди определението, с което е прекратено производството по т.д. № 1/2014 г. по описа на Силистренски окръжен съд (СОС), въззивният Варненски апелативен съд (ВАС) е приел в решаващите си мотиви, че с влязло в сила въззивно решение на СОС по предходно т.д. № 30 по описа на същия съд за 2014 г. е отхвърлен предявен като частичен за сумата от 4000 лева, като част от обща сума в размер на 30104,42 лв. (намалена в хода на производството на 30046,57 лв.) иск, предявен от същия ищец срещу същия ответник и на същото правно основание – чл. 327, ал. 1 от ТЗ – за заплащане на цената на доставено от ищеца, но частично незаплатено от ответника по договор от 01. 01- 2007 г. сурово мляко за периода от м. януари 2009 г. до м. март 2012 г. включително. Въззивният съд в обжалваното си определение е посочил, че относно силата на пресъдено нещо по частичен иск, с т. 1 от ТРОСГКВКС № 1/2001 г. е формирана задължителна съдебна практика в смисъл, че при отхвърляне на частичен иск, както е в конкретния случай, се отрича основателността на претенцията като цяло. В заключение ВАС е изложил, че при това положение исковата претенция за главницата за разликата от 26104.42 лв., заявена с исковата молба по прекратеното с потвърденото определение на СОС т.д. № 1/2014 г. между същите страни и на същото правно основание, се явява недопустима, поради което образуваното по нея производство следва да се прекрати. Обстоятелството, че по отношение на иска за мораторни лихви ищецът е разширил исковия период с нов период – до датата на завеждане на втората искова молба, а оттам е променил и размерът на тази си искова претенция не променя този извод, доколкото става въпрос за акцесорно вземане, което следва главното и след като със сила на пресъдено нещо е отречено съществуването на вземането за главницата, недопустима се явява и акцесорната претенция. В касационната си жалба частният жалбоподател излага, че с новата искова молба са наведени нови обстоятелства по исковете и са представени нови доказателства, имало заявени нови обстоятелства относно начина на изкупуване и качеството на млякото, и са представени нови доказателства, удостоверяващи качеството и количеството на предаденото мляко, предявени са и други размери на исковете. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, само са повторени възпроизведените непосредствено по-горе твърдения от касационната жалба, излага се и че по същия рамков договор били възникнали нови задължения за плащане, с оглед на предадено различно по количество и качество мляко, което следвало да се установи в исковото производство, а не предварително съда да пререшава спора, тъй като вече има влязло в сила решение. Твърди се, че с обжалваното определение се нарушават основните принципи и положения в ГПК, като отговорът на тези въпроси е „от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото“ по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съобразно задължителните за съда разрешения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, приложими и за обжалването на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, доколкото те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В конкретния процесен случай в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, изцяло бланкетно се поддържа, като допълнително основание за допускането на касационно обжалване това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – разрешен от въззивния съд в обжалваното му определение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, така и в касационната жалба обаче, касаторът не формулира конкретен правен въпрос, като основен селекционен критерий за допускане на касационно обжалване, на обжалваното въззивно определение. И това е така не само с оглед липсата на изрично формулирано във въпросителна форма питане досежно прилагането на посочени материалноправни и/или процесуалноправни норми, но и с оглед невъзможността за съда от конкретното съдържание на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, да предефинира под формата на въпрос, иначе ясно изложени, макар и не във въпросителна форма, твърдения относно необходимостта от принос в тълкуването на такива норми, което да осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Не се установява по делото да е налице и бланкетно заявения допълнителен селекционен критерий по т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, както същият е разяснен в т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. В случая нито се обосновава от касатора, нито за настоящия съд е видна необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито пък приложимите по делото правни норми, като част от действащия обективен правен ред, са непълни, неясни и/или противоречиви, което да е от естество да обоснове нуждата да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в обжалваното определение от една страна се приема, че отхвърлянето с влязло в сила решение на частичен иск се отразява на основателността на последващо предявен иск за разликата до пълния размер на претенцията, а от друга – че такава последваща претенция се явява недопустима. Недопустимост на претенцията би била налице само при липсата на някоя от предпоставките за надлежното упражняване на процесуалното право на иск, но не и при отричане съществуването на материалноправното притезание на ищеца по същество, което обстоятелство се отразява именно на основателността, но не и на допустимостта на предявения иск. Преценката досежно така изложеното обаче е такава по правилността на обжалвания съдебен акт, която е предмет на евентуална последваща и същинска касационна проверка на тази правилност, но е извън предметния обхват на настоящото производство по преценка на наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Доколкото в частната касационна жалба и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, въпрос в посочения смисъл въобще нито е формулиран, нито се прави опит за обосноваване на допълнителен критерий за селектиране на жалбата в такъв смисъл, и доколкото сочените въпроси са такива, засягащи правилността, но не и валидността и/или допустимостта на обжалвания въззивен акт, в какъвто случай само касационната инстанция е оправомощена да допусне касационно обжалване и служебно (срв. т. 1, в края от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г.), то и такова обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 754, постановено на 10. 11. 2014 г. от Варненски апелативен съд, Търговско отделение, Първи състав по ч.т.д. № 673 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: