О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 26.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.09.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3283/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№517/06.03.2015г.,подадена от Д. И. Д.,чрез пълномощника му адвокат Р. Д.,против решение №5/06.01.2015г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи състав,постановено по гр.д.№637/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №46/25.03.2014г. по гр.д.№112/2011г. по описа на Елинпелински районен съд в частта,с която съдът е отхвърлил претенциите с правно основание член 31,ал.2 ЗС,заявени по реда на член 346 и чл.344,ал.2 ГПК от Д. И. Д. от [населено място] против Г. К. Б. от [населено място],починала в хода на производството по делото и заместена по реда на чл.227 ГПК от Н. Д. А. от [населено място] за заплащане на сумата от 5400 лева,представляваща обезщетение за ползване на допуснат до делба недвижим имот-УПИ ХІ-317 в кв.39 по плана на [населено място], [община],заедно с построената в него жилищна сграда за периода 15.11.2010г.-14.02.2013г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 649 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо,ако не се приеме решението е неправилно,като постановено при нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Н. Д. А.,чрез пълномощниците си адвокат Е. Х. и адвокат Д. Ц.,в депозирания писмен отговор на жалбата,считат въззивното решение за допустимо,както и че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на същото.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство и преди постановяване на съдебното решение,е починала съделителката Г. К. Б.-поч.5.02.2014г.,като с определение от 25.03.2013г. първоинстанционният съд е конституирал в производството по делото наследницата й по закон Н. Д. Д..Съдът е приел,че конституирането на последната е законосъобразно,в съответствие с разпоредбите на член 10,ал.2 от Закона за наследството,починалите преди наследодателя негови братя и сестри се заместват от своите деца или внуци,като съделителката Г. Б.,съгласно представеното удостоверение за наследници №49/07.02.2014г.,няма други наследници по закон,тъй като дъщеря й Р. Х. Д./вдовица без деца/-починала на 1.10.2009г.-чийто законен наследник единствен е била нейната майка,първоначалната ищца-Г. К. Б.,поради което последната е наследена от сестра й К. Д.-починала през 2010г.-преди наследодателката Б. и оставила за единствен свой законен наследник-дъщеря си Н. Д. А.,конституирана по заместване на мястото на съделителката Г. Б.,на основание член 227 ГПК.Съдът е посочил,че в първото заседание след допускане на делбата в производството по делото пред първоинстанционния съд,съделителят Д. И. Д.,настоящ касатор, е предявил претенция по член 346 ГПК за заплащане на сумата от 5400 лева,представляваща обезщетение за реално ползване на процесния имот от Г. Б. за периода от 15.11.2010г.-дата на връчване на нотариалната покана до 14.02.2013г.-дата на предявяване на претенция,която обаче е била оспорена от Г. Б.,с възражения,че не е получила представената по делото нотариална покана,не е ползвала делбения имот,нито е възпрепятствала ползването му от страна на съделителя Д..В тази връзка съдът е приел,че претенцията за обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС ще е основателна,когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия го съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство пряко и непосредствено продължава да си служи с цялата обща вещ за задоволяване на свои потребности,без да зачита конкурентните права на друг съсобственик,или макар да не си служи пряко с вещта,но имайки достъп до нея не допуска друг съсобственик да си служи с нея,или ползващият се от вещта съсобственик е допуснал трето за съсобствеността лице,което само или заедно с него ползва общата вещ,като се е позовал на задължителна практика на ВКС-ТР№7/2012г. на ОСГК.Отчитайки възприетото с тази практика,съдът е съобразил изискването,че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писменото поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик,като при анализа на представеното по делото доказателство в тази връзка-нотариална покана,изпратена до първоначалната ищца Г. Б. от ответника Д. Д.,съдът е стигнал до извода,че същата е била ненадлежно връчена и не може да бъде прието,че е достигнала и получена от последната.Изложени са доводи,че във връзка с отбелязването на поканата,че лицето не е открито на адреса си на посочената дата и не е потърсена в нотариалната кантора,връчването й не може да се приеме за надлежно,тъй като според действащата към този момент редакция на чл.50 ЗННД,приложими при връчване от нотариус са разпоредбите на чл.37-58 ГПК,която процедура на е осъществена.По отношение на другата предпоставка за уважаване на заявената претенция за обезщетение,а именно изискването да се установи лично ползване от страна на съделителката Б.,съдът е приел,че по делото липсват доказателства,които да установяват,че последната в посочения период е ползвала имота или да е възпрепятствала достъпа на съделителя Д. до процесния имот.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,наречено”приложение към касационната жалба съгл. чл.280 ГПК”,във връзка с твърдението,че обжалваното решение е недопустимо,касаторът заявява/цитирам/:
„-Допустимо ли е след смъртта на Г. К. Б.,да бъде конституирано лице,което не е било наследник към момента на откриване на наследството?
-В този смисъл тъждествено ли е материалното и процесуалното правоприемство?”,
които според последния са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС-Решение №164/1.06.2010г. по гр.д.№538/2009г. по описа на ВКС,ІІго.
В настоящия случай е налице процесуално правоприемство,настъпило при висящ процес за делба на наследство, при което починалия съделител Г. Б.,вече е придобила в патримониума си полагащата й се част от наследството и нейните законни наследници-в случая единствената такава-конституирана по делото, на основание член 227 ГПК-Н. Д. А.-нейна племенница- наследява нейната част от наследството,което вече е предмет на делбата и е обвързана от процесуалното качество на първоначалната ищца и неин наследодател –Г. Б., което тя има към момента на смъртта й.Именно в такъв смисъл е и възприетото в цитираната задължителна съдебна практика на ВКС,поради което разрешението на тези въпроси не е в противоречие,а в съответствие с тази съдебна практика,поради което постановеното въззивно решение е валидно и допустимо.
В останалата част от изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът излага касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно/цитирам/:”възникването на право на обезщетение по чл.31,ал.2 ГПК,определяне размера на обезщетението,както и допусната необоснованост,поради съществено противоречие на доказателствата по делото и направените въз основа на тези доказателства изводи.”,поради което според касатора съдът е постановил решение в противоречие с цитираната от него съдебна практика на ВКС.Така изложените касационни оплаквания са различни от основанията за допускане на касационно обжалване,визирани в член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на обжалваното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на ответницата Н. Д. А.,следва да се присъдят поисканите и направени в настоящото касационно производство разноски по делото в размер на 200 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор №497567/13.05.2015г. за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5/06.01.2015г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи състав,постановено по в.гр.д.№637/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. И. Д. от [населено място] да заплати на Н. Д. А. сумата от 200 лева/двеста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: