О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр. София, 26.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 797 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Н. М., срещу определение № 111 от 12.01.2018г. по гр.д.№ 6398/2017г. на САС, 6 състав, с което е потвърдено определение № 767 от 12.10.2017г. по гр.д. № 286/2017г. на Софийски окръжен съд, 1 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е върната исковата молба на [фирма] и е прекратено производството по нея.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените прави и необосновано. Поддържа, че в изпълнение на указанията на съда е предприел действия за вписване на исковата молба, но тъй като АВ – София е отказала вписването поради това, че издадените удостоверения за данъчни оценки не са валидни към тази дата, е поискал издаването на нови удостоверения и е поискал продължаване на срока за вписване на исковата молба; тъй като [община] отказала издаването на удостоверения за данъчна оценка и е поискала ново удостоверение от съда, с молба от 13.09.2017г. е поискал ново продължаване на срока поради обективна невъзможност да изпълни указания в определения от съда срок. Твърди, че едва на 09.10.2017г. е получил разпореждане от 14.09.2017г., с което съдът продължава срока с 10 дни, но считано от 22.09.2017г. – срок, който вече е бил изтекъл и поради това не е могъл да бъде спазен. Поради това на 13.10.2017г. е подал нова молба с искане за продължаване на срока за вписване на исковата молба с още 10 дни, но вместо това е получил препис от обжалваното определение за връщане на исковата молба. Предвид изложеното поддържа, че е неправилна и мотивировката на съда, че с активното си поведение е следвало да следи за хода на делото, като сочи, че делото е подсъдно на Софийски окръжен съд, а седалището на дружеството е в [населено място] и по делото не е бил упълномощен адвокат, поради което дружеството е разчитало на призовките на съда. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 3 от 19.07.2010г., според което изискването за вписване на искова молба на основание чл.114, б. „в” вр. чл.112, б. „з” ЗС не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по смисъла на чл.127 ГПК, а разпоредбата на чл.128 ГПК не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея. Твърди, че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280, ал.2 ГПК, тъй като е налице очевидна неправилност на въззивното определение по съображенията, изложени в частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е посочил, че по делото са подадени от ищеца седем молби с искане за продължаване на срока за вписване на исковата молба, последната от които от 13.09.2017г., като съдът е постановявал по всички молби своевременно определения по чл.63 ГПК и е продължавал указания срок за вписване на исковата молба. Посочил е, че по последната молба от 13.09.2017г. съдът е разпоредил на 14.09.2017г. продължаване на срока за вписване на исковата молба с 10 дни, считано от 22.09.2017г., на която дата изтича продълженият с предходното разпореждане на съда срок. Позовал се е на константната практика на съдилищата по приложението на чл.63, ал.2 ГПК, съобразно която предвид изрично разписаното правило на тази норма, че продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, е без правно значение дали и кога съдебният акт, с който съдът е постановил продължаването на срока, е съобщен на страната. Приел е, че продълженият с разпореждането от 14.09.2017г. срок е изтекъл на 02.10.2017г. и до изтичането му, както и до датата на постановяване на обжалваното определение, указанията на съда за вписване на исковата молба не са изпълнени от ищеца, нито е депозирана в срок друга молба за продължаване на срока за извършване на вписването. Поради това е счел, че съдът правилно е върнал исковата молба, в който смисъл е и задължителната практика по ТР № 3/2009г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Частният жалбоподател се е позовал на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК , като е посочил, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 3 от 19.07.2009г. по т.д. № 3/2009г. на ОСГК на ВКС, но не е формулирал конкретен процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, по който е налице такова противоречие. Независимо от това следва да се посочи, че въззивният съд не се е отклонил от дадените с посоченото тълкувателно решение задължителни указания, според които последиците от неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието на съда за вписване на исковата молба по чл.114 ЗС следва да се приравнят с тези по неизпълнение на указанията на съда да отстраняване на констатиран порок /недостатък/ на исковата молба по чл.127 и чл.128 ГПК, т.е. да се приеме, че при неизпълнение е приложима разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК и е налице основание за нейното връщане. Поради това не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В частната касационна жалба е направено и искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното определение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи са за неточно прилагане на процесуалния закон.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 111 от 12.01.2018г. по гр.д.№ 6398/2017г. на САС, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТОне подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: