ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 361
София, 30,04,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 29 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 338 /2010 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на. Е. С. ЕООД-С. против определение № 11740/19.10.2009 г. по ч.гр.д. № 9682/2009 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 23.09.2009 г. по гр.д. № 35667/2009 г. на СРС, с което се отхвърля заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 12 732.43 лв. срещу длъжника Ф. ЕООД-София.
С обжалваното определение е прието, че липсва изложение на обстоятелствата на които се основава искането-чл.127,ал.1,т.4 ГПК, тъй като посочването на номер и дата на процесните фактури не е достатъчно.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите по приложението на чл.410 във вр. с чл.127 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са изчерпателно и ясно уредени в чл. 410 и 127 ГПК. Освен това, налице е и съдебна практика-определения по ч.т.д. № 377/2008 г., № 190/2009 г. на І т.о. и др.
В случая, в самото заявление дори не е посочено, че вземането произтича от незаплатена цена на доставена парфюмерия и козметика.
Подаденото заявление е нередовно по смисъла на чл.410,ал.2 във вр.с чл.127,ал.1,т.4 ГПК, тъй като изложението на обстоятелства е непълно. Няма възможност за индивидуализация на съществуващите договорни отношения. Изложението на обстоятелствата, на които се основава заявлението, е гаранция за защита правата на длъжника при уредена възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 ГПК и за евентуалното подаване на иск относно вземането по чл.415 ГПК.
Следва да се разграничава производството по чл.410 ГПК, където не се представя и проверява документ, от производството по чл.418 ГПК, където се представя и проверява документ по чл.417 ГПК.
Разпоредбата на чл.101 ГПК не намира приложение в заповедното производство, с оглед целите на това производство и специалната норма на чл.425,ал.2 ГПК. По този въпрос виж определение № 431/9.12.2008 г. по ч.т.д. № 414/2008 г. на ВКС-ІІ т.о. Освен това разпоредбата на чл.410,ал.2 ГПК не препраща към чл.129 ГПК относно проверка за редовност на заявлението. И по този въпрос ВКС вече се е произнесъл с опр. по ч.т.д. № 32/2009 г. на І т.о. и др.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно определение № 11740/19.10.2009 г. по ч.гр.д. № 9682/2009 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: