ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 361
гр. София, 30.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 310 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от В. Д. Г., И. Т. Щ., Д. Т. Щ., Г. Т. Щ., Л. Х. Г., М. Х. П., Т. А. Ш., Д. Ц. Г., Р. Г. Ш., Ж. Г. К., Н. В. Ш. и Г. В. Ш. срещу определение от 24.03.2009 г. по гр. д. № 261/09 г. на Окръжен съд гр. П.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Съгласно чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Когато определенията по ал. 1 са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС.
Видно е от данните по делото, че касаторите са предявили установителен иск за собственост срещу Д. л. гр. А., правоприемник на което съгласно ДВ бр. 43/08 г. е Д. горско стопанство гр. А.. П. на иска е нива от 4 дка в м. „Ю”, землището на с. Б.. С решение № 112 от 08.12.2008 г. по гр. д. № 673/07 г. Районен съд гр. А. е отхвърлил иска. По жалба на ищците е образувано въззивно дело № 261/09 г. на Окръжен съд гр. П.. С определение, постановено в съдебно заседание на 24.03.2009 г., въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Съдът е приел че искът е недопустим, тъй като ищците не се легитимират като собственици на процесния имот.
След като е сезиран с жалба, за валидността и допустимостта на обжалвания акт касационният съд е длъжен да се произнесе и служебно, независимо че в жалбата няма такъв наведен довод. Настоящият състав счита че определението на въззивния съд е нищожно. Според чл. 209 ал. 1 ГПК /отм./, ако намери че решението е недопустимо, въззивният съд следва да го обезсили и да прекрати производството по недопустимия иск. Актът с който се произнася съдът е решение, а не определение, защото извън хипотезите на чл. 119 ал. 2 ГПК /отм./ и чл. 192 ал. 5 ГПК /отм./, обезсилването на решение с определение е недопустимо.
По тези съображения въззивното определение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за постановяване на валиден съдебен акт.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение от 24.03.2009 г. по гр. д. № 261/09 г. на Окръжен съд гр. П..
ВРЪЩА делото на въззивния съд за постановяване на решение по спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: