ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 361
София, 30.06.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 325 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 19.03.2009 г. по ч.гр.д. № 587/2009, с което е потвърдено определението на Пловдивския районен съд от 07.11.2008 г. по гр.д. № 2068/2008 за прекратяване на производството по делото.
Недоволна от определението е касаторката М. Я. Т., представлявана от адв. С от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правния интерес от иска за недействителност на чужда сделка, който е релевантен за делото и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата В. Г. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос е релевантен за правото на защита, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и не се разрешава противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК).
Въззивният съд е приел, че истцата като собственик на два отделни обекта в сграда етажна собственост няма правен интерес да оспорва действителността на сделка, с която друг етажен собственик, като се е разпоредил със свой отделен обект в сградата, е запазил за себе си правото на собственост върху принадлежащите към прехвърляното жилище избени помещения. Предприетите от наследниците на прехвърлителя процесуални мерки за защита на правото им на собственост върху запазените помещения не обосновава твърдения интерес на истцата, тъй като недействителността на сделката не засяга правото на собственост върху нейни обекти в сградата и не й дава основание да препятства достъпа до тях.
Повдигнатият процесуално правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Към частната касационна жалба не е представено Постановление на Пленума на Върховния съд, постановено при действието на ЗУС, нито Тълкувателно решение на ОСГК/ОСТК на Върховния касационен съд, постановено при действието на ЗСВ. Този въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата. В представеното решение на Върховния касационен съд е разрешен друг процесуалноправен въпрос – за допустимостта на иск за оспорване действителността на осиновяване. По повдигнатия въпрос има трайно установена съдебна практика, съгласно която за оспорването на действителността на чужда сделка се изисква наличието на правен интерес, която е спазена от въззивния съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд от 19.03.2009 г. по ч.гр.д. № 587/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.