О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
[населено място], 30.07.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1338/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена от „БГЛ Маркет“ЕООД частна жалба срещу определение №130/20.03.18г. по ч.т.д.№83/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №1918/23.11.17г. по т.д.№110/16г. на Окръжен съд Пловдив,с което на основание чл.619 ал.4 ГПК вр. чл.10 т.1 б.“б“ от Регламент/ЕО/ №805/2004 на Европейския парламент и Съвета е оттеглено изцяло издаденото по делото Удостоверение/Сертификат от 12.09.17г. за вземанията,предмет на одобрената по делото съдебна спогодба от 18.04.2016г. и е разпоредено на основание чл.6 ал.2 от Регламента на „Палас Енгел Велеславин“АД да бъде издадено Удостоверение/Сертификат за липса на изпълняемост,съобразно приложение IV към Регламента.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съображенията и изводите, направени в съдебния акт на апелативния съд,въз основа на които е отказан достъпа до инстанционен контрол на определението на Пловдивски окръжен съд. Според частния жалбоподател не би могъл да бъде споделен извод за необжалваемост на определение за обезсилване на издадено Удостоверение за европейско изпълнително основание,доколкото основанието за това,предвидено в чл.10 ал.1 б.“б“ от Регламента, съвпада с основанията,на които би могъл да бъде постановен отказ за издаване изобщо,за който в чл.619 ал.3 ГПК е предвидена изрично обжалваемост пред по-горна инстанция. В противопоставяне на посоченото от апелативния съд за липса на разпоредба в българското законодателство,която при прилагане по аналогия би обусловила противен извод,частният жалбоподател сочи разпоредбата на чл.627ж ал.1 ГПК /предвиждаща обжалваемост на акта,постановен по искане за оттегляне на европейско удостоверение за наследници/, както и тази на чл.407 ал.1 ГПК според която отказът за издаване на изпълнителен титул подлежи на обжалване/. Поддържа се довод за обжалваемост на определението като преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, като в противовес на възприетото от апелативния съд,частният жалбоподател счита,че от значение за преценката е не основното исково производство,което е приключило със спогодбата,а производството по изпълнението й,което е отделно такова.Допълнително се навеждат доводи за обжалваемост по аналогия, съобразно правилата,въведени с чл.622 – чл.623 ГПК и съображения за препятстване правото на защита на страната,в чиято полза е било издадено обезсиленото впоследствие Удостоверение. Искането на частния жалбоподател е да бъде отменено като незаконосъобразно въззивното определение и делото – върнато на апелативния съд за произнасяне по частната жалба.
Ответникът „Палас Енгел Велеславин“АД [населено място] – Чешка република е възразил срещу изложените в частната жалба доводи против определението на Пловдивски апелативен съд с искане същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я приема за допустима.
Разгледана по същество, е основателна. За да откаже да разгледа подадената от „БГЛ Маркет“ЕООД частна жалба срещу разпореждане на окръжния съд,постановено по реда на чл.619 ал.4 ГПК,Пловдивски апелативен съд е изложил съображения за липса на основания за приложимост както на хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 ГПК,така и на тази по чл.274 ал.1 т.2 ГПК.Посочил е,че изрична обжалваемост на разпореждането за обезсилване на издаденото Удостоверение за европейско изпълнително основание при безспорни вземания не е предвидена в Гражданско-процесуалния кодекс на Република България,към който препраща разпоредбата на чл.10 ал.2 от Регламент/ЕО/ №805/2004 на Европейския парламент и Съвета. Допълнително се е позовал и на липса на национална правна норма,приложима по препращане към тези случаи,която да предвижда изобщо възможност съдът сам да отменя издадения от него изпълнителен титул,поради неспазване на условията за издаването му,респ. – уредена съответна процедура за инстанционен контрол в подобни случаи. Според въззивния съд в случая не се касае и за акт с преграждащ характер,доколкото производството по делото е приключило със съдебна спогодба,а за жалбоподателя съществува и занапред възможност да иска издаване на удостоверение по чл.619 ал.1 ГПК.Позоваването на правилата,уреждащи производствата за признаване и изпълнение на решения и актове,постановени в други държави-членки на ЕС по чл.622 и чл.623 ГПК,ПАС е счел за неотносимо,поради липса на аналогичност на тези производства с това по чл.619 ал.4 ГПК,обоснована с реда за провеждането им – исков и вида на крайния акт,с който приключват /на който е придадено значение на решение/.
Така постановеното определение на апелативния съд е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК две са хипотезите,в които е предвидена обжалваемост на постановено в съдебно производство определение – ако такава е изрично установена с правна норма /т.2/ или ако актът прегражда по-нататъшното развитие на делото /т.1/. Неприложимостта на посочената в т.2 на чл.274 ал.1 ГПК хипотеза е безспорна – нито Регламент/ЕО/ №805/2004 на Европейския парламент и Съвета /който със своята разпоредба на чл.10 т.2 препраща към правото на съответната държава-членка/, нито чл.619 ГПК, уреждащ на национално ниво процедурата по издаване на Удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане, предвиждат изрично обжалваемост на съдебния акт,с който издадено вече Удостоверение се поправя или оттегля /обезсилва/ от съда,който го е издал. Други разпоредби на ГПК,предвиждащи обжалваемост на съдебни актове, постановявани в сходни производства /чл.627ж ал.1 ГПК,чл.622 ГПК или чл.623 ГПК/, са неприложими, доколкото признаване процесуално право на обжалване по аналогия е недопустимо.
Когато законодателят не е уредил изрично,че определен постановен от съда акт подлежи на обжалване по съответен ред, допустимостта на инстанционния контрол може да бъде преценявана единствено с оглед преграждащия му характер.Такъв характер актът би имал ако правните му последици засягат хода на висящото пред съда производство /в т.см. ТР №2/12г. по тълк.д.№2/12г. на ОСГТК на ВКС/ и имат преклудиращ правата на страната характер.Като висящо следва да бъде преценявано не само производството,по което съдът се произнася с решение,но и съпътстващите го такива,в които съдът,при надлежно сезиране, дължи произнасяне /извън администрирането на процеса/.Ето защо обстоятелство то, че делото по основния спорен предмет е приключило със съдебна спогодба, одобрена от съда, не е достатъчно основание да се отрече априори обжалваемост на всички последващи съдебни актове на основание разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 ГПК. От значение за приложимостта на посочената правна норма в случая е обстоятелството в какво производство е постановено атакуваното определение на Пловдивски окръжен съд и има ли то преклудиращ това производство характер.
Производството по издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание е относително самостоятелно и представлява завършваща фаза за развило се като безспорно /с оглед поведението на ответника-длъжник/ съдебно производство,на приключващия акт по който е призната европейска изпълняемост. Съгласно чл.10 ал.4 от Регламент/ЕО/ №805/2004 на Европейския парламент и Съвета издаването на удостоверение за европейско изпълнително основание не подлежи на обжалване, което съответства на идеята,заложена в Регламента,че вземането е безспорно,т.е. страната,в чиято тежест е издадено удостоверението няма право да оспорва изпълняемостта. Не е предвидена изрична хипотеза,в която съдът постановява отказ,а само възможност удостоверението да бъде поправено или оттеглено от съда,който го е издал,като в последния случай е препратено към правото на държавата-членка по произход. С разпоредбите на чл.619 ал.1 – ал.4 ГПК националният законодател е приел,че по молбата за издаване на европейско изпълнително основание за безспорно вземане съдът се произнася с разпореждане.Разпореждането,с което молбата се уважава,не подлежи на обжалване и след неговото постановяване действието по издаване на самото удостоверение по предвидения в Регламента образец /стандартен формуляр/ е сведено до техническо такова. За разпореждането, с което се постановява отказ, е предвидена изрична обжалваемост в полза на молителя. Доколкото производството е едностранно и касае изпълняемост на безспорно вземане,подлежащо единствено на удостоверяване, отказът на съда би могъл да почива само на съображения, свързани с преценката за наличието на предвидените в Регламента изисквания /условия/ за издаване на удостоверението. Идентична е и преценката, предпоставяща последващо оттегляне на удостоверението от съда,който го е постановил /арг. от чл.10 ал.1 б.“б“ от Регламента/.По същество обезсилването на издаденото удостоверение е приравнено по последици на отказа.Това действие на съда е преграждащо,доколкото с него се отрича да са налице предпоставките за издаването на удостоверението.Същевременно правото на страната да поиска от същия съд и получи друго удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорното си вземане се преклудира от наличието на постановено вече положително за нея съдебно разпореждане за издаване на удостоверение, което е пречка да повторно произнасяне по същото искане. Ето защо на страната следва да се признае правото да сезира горната инстанция да подложи на контрол за законосъобразност последващо извършена от съда, разпоредил издаването на удостоверението, преценка за липса на основания за такова произнасяне. Систематичното място на нормата на ал.4 на чл.619 ГПК /след ал.3,визираща обжалваемост на изричния отказ/ не може да бъде споделено като основателен аргумент в подкрепа на тезата на ответника по частната жалба и на крайния извод на въззивния съд,доколкото подобно тълкуване не съответства на смисъла и духа нито на европейския,нито на националния закон. Поставянето й на последно място в разпоредбата на чл.619 ГПК е резултат от механично пренасяне на този институт от европейското право в националния процесуален закон,а липсата на изрично посочена обжалваемост на акта за обезсилване /оттегляне/ не е основание за отричане на преграждащия му характер и приложимостта към тази хипотеза на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Като е отказал да разгледа частната жалба на „БГЛ Маркет“ЕООД Пловдивски апелативен съд е постановил неправилно и незаконосъобразно определение,което следва да бъде отменено и делото – върнато на Пловдивски апелативен съд за произнасяне по частната жалба на „БГЛ Маркет“ЕООД.
Така мотивиран,съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия,първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №130/20.03.18г. по ч.т.д.№83/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд и ВРЪЩА делото на Апелативен съд Пловдив за произнасяне по частната жалба на „БГЛ Маркет“ЕООД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.