О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София, 04.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.09.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4808/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1647/28.02.2013г.,подадена от [община],чрез пълномощника й адвокат Н. Д. Д.,против решение №133/02.01.2013г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№337/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №402 от 07.06.2012г.,постановено по гр.д.№1109/2010г. по описа на Бургаски окръжен съд- за приемане за установено по отношение на [фирма] София и [фирма]/в несъстоятелност/,гр.София,че [община] не е собственик на описаните в решението поземлени имоти.
В изложението си ,приложено към касационната жалба на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/:
„ І.С обжалваното Решение №133 от 02.01.2013г.,постановено по в.гр.д.№337/2012г.,Бургаският апелативен съд се е произнесъл по съществени,материално правни и процесуално правни въпроси,решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд:ТР 39-2 от 05.03.1954г. ОСГК на ВС,реш.№413/16.08.2005г. по т.д.№964/2004г. на ТК,реш.№423 от 01.06.2006г. по т.д.№9/2006г. на ТК,реш.№155 от 13.03.2007г. на ТК,разрешенията на които са споделени с постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №2/20.01.2011г. по гр.д.№478/2010г. на ВКС,ІІІг.о. и Решение №187 от 24.01.2013г. на ВКС по т.д.№436/2012г.,ІІт.о.ТК.”,
След което се посочва в изложението какво е възприето в цитираните съдебни решения: относно характера на вписванията в счетоводните/търговските /книги,като частни свидетелстващи документи,за доказателствената им сила,като се твърди,че в противоречие на това са изводите на въззивния съд, възприемащи,че оспорените счетоводни записвания установяват по безспорен начин собствеността на [фирма]/в несъстоятелност/,правят се оплаквания,че съдът се основава единствено на приетата по делото СИЕ, във връзка със записванията отразени в счетоводството на предприятието,за неправилна преценка на доказателствата по делотоq относно включеното в баланса на посоченото търговско дружество,излагат се аргументи по същество от страна на касатора,защо според него МК”К.” не е придобило собствеността върху процесните имоти.
Ответникът по касационната жалба [фирма] София,в писмения си отговор излага доводи,че в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът не е фомулирал правния въпрос от значение за изхода на делото,като не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Ответникът по касационната жалба [фирма]/в несъстоятелност/ София,в писмения отговор на жалбата посочва,че в изложението липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото и обусловил правната воля на съда,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,поради което моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С решаващите си мотиви,след анализ на доказателствата по делото,свързани със статута на процесните имоти във връзка с регулационното им положение по действалите планове на населеното място,проследени във времето ,от влизане в сила на ЗМСМА-във вр. с предвиденото в пар.7,ал.,т.4 от закона,както и предвид хипотезата на параграф 42 от ПЗР на ЗОС/ДВ бр.96/05.11.1999г./,въззивният съд е стигнал до извода,че по делото не се установява право на собственост в полза на [община] върху процесния терен,състоящ се от двата описани със съответните идентификационни номера процесни имоти.В резултат на това,съдът е приел,че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е основателен.
Видно от цитираното съдържание на изложението на касатора по член 284,ал.3,т.1 ГПК,в същото липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалването въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Доводите на касатора,посочени в изложението му,всъщност съставляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на обжалваното въззивно решение ще се направи след като бъде допуснато до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.Още повече,че съдът е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост,който изисква в производството по този иск ищецът да докаже фактите,от които произтича правния му интерес,а ответникът,в случая [община],фактите от които произтича правото му на собственост,за които въззивния съд е приел,че са останали недоказани,поради което и цитираната съдебна практика е неотносима към решаващите мотиви на съда.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно обстоятелство за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Ето защо,касационният съд намира,че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.Във връзка с това на ответника по касационната жалба [фирма] София следва да се присъдят на основание член 78,ал.3 ГПК,направените разноски за настоящото производство в размер на 5000 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 04.07.2013г.На ответника по касационната жалба [фирма]/в несъстоятелност/гр.София,на основание член 78,ал.8 от ГПК,следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултска защита за настоящото касационно производство в размер на 5000 лева.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №133/02.01.2013г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№337/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на „А. ТУР 21”,АД [населено място] сумата 5000 лева/пет хиляди лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място] сумата 5000 лева/пет хиляди лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: