3
гр. д. №260 /2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 361
София, 06.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 3 юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 260/2012 г.
Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от П. Г. Д. и И. П. Д. срещу определение № 100 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 194/2012 г. на ВКС, І г. о., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от жалбоподателите касационна жалба на основание чл. 280, ал. 2, ГПК. К. довод е за неправилност на извода, че производството пред касационния съд следва да се счита висящо от подаване на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Подадената от касаторите касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 682/2011 г. на Русенски окръжен съд е намерена за недопустима с оглед цената на предявените срещу касаторите и З. С. от осем ищци, установителени искови за собственост на идеални части от имот, представляващ склад на площ от 513 кв. м., построен в м. „Ю.” в землището на [населено място], [община] поле. Съдът е съобразил данните за данъчната оценка на имота, която е в размер на 2534.70 лв. и е намерил, че цената на всеки един от субективно и обективно съединените искове, с предмет идеални части от сградата – склад, определена по правилото на чл. 69 ГПК е под 5000 лв. При преценка за допустимостта на касационната жалба е съобразил нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 т. и това, че касационната жалба е подадена на 15.12.2011 г.
Неоснователен е доводът, че производството по делото е заварено висящо при влизане в сила изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и по правилото на § 25 от П. на ЗИД на ГПК следва да бъде завършено по досегашния ред.
Предявяването на иска чрез подаване на искова молба до съда има различни процесуални и материалноправни последици. Една от процесуалните последици е висящо дело между страните пред сезирания съд. Висящността на делото пред този съд продължава до влизане в сила на постановеното от него решение. Делото става висящо пред по-горен съд само след подаване на въззивна или касационна жалба. Това е израз на деволутивния ефект на редовната и своевременно подадена жалбата – пренася делото от първоинстанционния на въззивния, а в случая от въззивния на касационния съд.
Съобразно това правилно е прието, че делото се счита висящо пред ВКС от датата на подаване на касационна жалба срещу въззивното решение – 15.12.2011 г., т. е. след влизане в сила изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК.
При проверка на определението не се установи да е допуснато неправилно прилагане на процесуалния закон, поради което не е налице основание за отмяната му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 194/2012 г. на ВКС, І г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: