О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София 07.05.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3675/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Р., [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. И. Д., срещу решение № 79 от 20.04.2018 г. по гр. дело № 595/2017 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 591 от 12.05.2017 г. по гр. дело № 2978/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив и е отхвърлен като неоснователен искът му против П. В. Н., [населено място] с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор от 13.10.2013 г., с който П. В. Н. се задължава да продаде на Г. С. Р. подробно описани недвижими имоти в [населено място]. Решението е постановено при участие на „Бургойл БГ“ ЕООД, град Бургас – трето лице помагач на ответника.
Ответникът по жалбата П. В. Н. – не представя отговор по касационната жалба в законоустановения срок.
Третото лице-помагач на страната на ответника – „Бургойл БГ“ ЕООД, град Бургас, чрез адвокат В. Х., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Производството по делото е образувано по предявен иск на Г. С. Р. против П. В. Н. с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор от 13.10.2013 г. с предмет недвижими имоти в [населено място]. С определение № 457/09.09.2016 год. по ч.гр.д. № 489/2016 г. по описа на АС-Пловдив е отменено протоколно определение от 09.06.2016 г., постановено по гр.д. № 2978/2015 г., по описа на ОС-Пловдив и е допуснато встъпване на „Бургойл БГ“ ЕООД в съдебното производство в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.
АС-Пловдив е сезиран с въззивна жалба на „Бургойл БГ“ ЕООД. С атакуваното въззивно решение съдът е приел, че в качеството си на кредитор на обещателя по предварителен договор третото лице-помагач има право да въвежда възражения за действителността на сключения предварителен договор, включително и твърдения, че същият е привиден. Приел е, че „Бургойл БГ“ ЕООД е трето лице по отношение на процесния предварителен договор от 13.10.2013 г., поради което приложение намира разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК при доказването на възраженията му за привидност. Доколкото предварителният договор е частен диспозитивен документ, приложение намира чл. 181 ГПК и спрямо кредитора на обещателя следва да се докаже достоверна дата.
Въззивният съд е установил, че третото лице помагач е кредитор на обещателя по предварителния договор за вземане за доставени горива на стойност 1 182 232, 37 лв., за което е постигната многостранна спогодба с нотариална заверка на подписите, в която страните се уговорили, че вземането е дължимо най-късно до 10.08.2015 г. Въз основа на тази спогодба по ч.гр.д. № 12483/2015 г. по описа на РС- Пловдив срещу длъжниците П. Н., „Булбог“ АД и „Векта“ ООД са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело № 20158260400395по описа на ЧСИ А. А.. До длъжника П. В. Н. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от него на 22.10.2015 г. От свидетелските показания на разпитания пред първата инстанция свидетел съдът е установил, че още преди връчването на поканата за доброволно изпълнение длъжникът Н. е знаел за образуваното изпълнително дело. Съобразено е, че непосредствено след узнаването за изпълнителното дело по молба на Г. С. Р. е вписана обезпечителна възбрана на бъдещ иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – на 20.10.2015 г., а на 12.11.2015 г. е подадена исковата молба по настоящото дело. Между главните страни по делото се установяват близки отношения, тъй като ищецът е свидетел при сключването на брак на ответника на 27.03.2009 г. Не е установена достоверна дата на предварителния договор спрямо третото лице „Бургойл БГ“ ЕООД. При преценка на събраните писмени доказателства /споразумение от 13.10.2013г., запис на заповед от 11.01.2013г., договор за паричен заем от 26.06.2012 г./ във връзка с плащането на продажната цена по предварителния договор, съдът е направил извод, че не се установява да е била платена каквато и да било част от уговорената цена. За да направи извод за привидност на сключения предварителен договор, съдът е взел предвид и извънсъдебното поведение на П. В. Н., който неколкократно е признал получаването на суми по договора, също и процесуалното поведение на страните в процеса. Ответникът П. В. Н., обещател по сключения договор, формално е подал отговор на исковата молба, но е признал плащането на значителна част от цената от страна на ищеца, макар че редовно е получавал съобщения от съда не се е явявал в открити съдебни заседания и не е бил представляван. От друга страна ищецът се е явявал лично в съдебни заседания, включително е бил представляван от адвокат, проявил е особена активност в обезпечителните си искания за спиране на воденото от „Бургойл БГ“ ЕООД против П. В. Н. изпълнителното производство. Всички тези данни са довели въззивния съд до извод, че процесният предварителен договор е сключен привидно от страните, като единствената му цел е да създадат привидни правни последици на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, без такива дейтвително да са желани. Страните по предварителния договор са се стремили да затруднят или да направят невъзможно принудителното удовлетворяване на паричното вземане на въззивника по отношение на ответника П. В. Н.. Предвид тази цел и при липсата на твърдения и данни за друга сделка, която предварителният договор да прикрива, съдът е достигнал до извод за абсолютна симулация на сключения предварителен договор от 13.10.2013 г. и тъй като съшият е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. посл. ЗЗД, е отхвърлил конститутивния иск за обявяване на предварителния договор за окончателен като неоснователен.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 79 от 20.04.2018 год. по в. гр. дело № 595/2017 г. на Апелативен съд-Пловдив.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. Въпросите от изложението са повдигнати на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първият и вторият въпрос се отнасят за това дали съдът следва да установи, че между страните по сделката е постигнато вътрешно съгласие тя да не породи правни последици между тях, за да се приеме, че има абсолютна симулация и може ли последната да се установява единствено с косвени доказателства. Тези въпроси са относно изводите за абсолютна симулация на сключения предварителен договор, направени от въззивния съд. Първият касае предмета на доказване при преценка основателността на релевираното възражение, а вторият – начините на доказването му. При постановяване на атакуваното въззивно решение съдът се е позовал на практиката на ВКС /решение №31/09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г., III г.о./ и е посочил, че е допустимо симулацията да бъде установена и чрез верига от косвени доказателства, в случай че чрез тях се установява система от доказателствени факти, които създават сигурност, че фактът, иницииран чрез съвкупността на доказателствените факти, относим към симулативността на волеизявленията, се е осъществил. При преценка на установените по делото факти, въззивният съд е достигнал до извод, че целта на сключения предварителен договор е противна на съдържанието му, респективно липсва воля на страните да настъпят предвидените с него правни последици. Несъгласието с изводите на съда по същество на спора, а също и по отношение на обосноваността на крайните му разрешения или преценката на събраните доказателства, представляват касационни основания – оплаквания срещу правилността на атакуваното решение, но не и основания за допускане на касационно обжалване. Третият въпрос е за това кои са трети лица по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК и касае преценката на въззивния съд относно правното положение на третото лице-помагач във връзка със сключения между страните предварителен договор. С него касаторът отново оспорва правилността на направените от въззивния съд изводи и твърди, че има различно правно разрешение. В самият въпрос се съдържа и вътрешно противоречие, долкото именно разпоредбата на чл. 181 ГПК създава задължение за ползващите се лица да установяват достоверна дата на документа, а тя не се приема априрори за действителна спрямо третите лица според твърдяната хронология на отношенията. Следващите два въпроса са за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и доводи на страните и как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му в светлината на разпоредбата на чл.172 ГПК. Първият от тях засяга общия въпрос за правомощията на въззивната инстанция при произнасяне на решение по същество на спора, а вторият се отнася до преценката на свидетелски показания при условията на чл. 172 ГПК. Обжалваното решение е в съответствие и с практиката на Върховния касационен съд относно правомощията на въззивната инстанция, според която съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК въззивният съд е длъжен с оглед оплакванията във въззивната жалба да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Практиката на ВКС в този смисъл е многобройна и непротиворечива – напр. решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 724 от 30.11.2010 г. по гр. дело № 507/2009 г. на ІV г.о., решение № 173 от 03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ІІ т.о., решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 534/2011 г. на ІV г.о., решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. дело № 784/2016 г. на ІV г.о., решение № 292 от 20.01.2016 г. по гр. дело № 952/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на ІV г.о., решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. дело № 3871/2016 г. на ІІІ г.о., решение № 46 от 27.04.2018 г. по гр. дело № 2454/2017 г. на І г.о. и пр. При постановяване на атакуваното решение, въззивният съд е изпълнил задълженията си като е достигнал до собствени и обосновани правни и фактически изводи. Не може да се сподели твърдението на касатора, че съдът не е извършил преценка на всички събрани доказателства. Последният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, доколкото пред него не са релевирани и той не е разгледал никакви оплаквания и възражения за заинтересованост на разпитания свидетел. Освен това изводът за привидност на сключения предварителен договор е направен при съвкупна преценка на всички преки и косвени доказателства, а не единствено на базата на показанията на свидетеля.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 20.04.2018 г. по в. гр. дело № 595/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.