О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
гр. С., 08.04.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1312/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Ю., Г. Ц. Д., Л. Т. М., М. Н. М., С. С. М., З. С. Т., всички от[населено място] и Й. Т. Ч. от[населено място] срещу въззивно решение № 185 от 13.07.10г., постановено по в.гр.д.№ 190/10г. на Благоевградския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 3669 от 03.11.09г. по гр.д.№ 760/08г. на Р. районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените на В. Ценева Ю., Г. Ц. Д., Й. Т. Ч., Л. Т. М., М. Н. М., С. С. М. и З. С. Т. против “Ц…..”,[населено място] искове за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху имот с идентификатор 21498.352.320 по кадастралната карта на[населено място] на основание чл.108 ЗС, както и исковете им по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение от 09.03.07г. на ОСЗГ-Б. на ищците в първоинстанционното производство е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 0,107 дка , находяща се в строителните граници на[населено място], м.”М.”, имот пл.№ . в кв.85. Този имот е част от ограден терен, който е бил отреден за почивна станция на ответника и мероприятието е реализирано през 1985г.-1986г. – от държавата са построени бунгала тип “сандвич панел с изолационна вата” върху бетонова основа, столова, алеи, площадки и др. С оглед на това решаващият съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ процесният имот не е подлежал на реституция и че решението на административния орган не легитимира ищците като негови собственици. Прието е също, че разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ не намира приложение в настоящия случай, тъй като се отнася за строежи, осъществени от частни лица, а не от държавата, както и че посоченото решение е издадено в нарушение на чл.13а, ал.11 ППЗСПЗЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, по въпрос решаван противоречиво от съдилищата и по въпрос от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС разполага с правомощия единствено да уточни поставените от него въпроси, но не и да ги извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В разглеждания случай касаторите не са посочили конкретните, обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с посочената от тях незадължителна практика на ВКС (Р № 1202 по гр.д.№ 3921/07г. и Р № 1082 по гр.д.№ 2570/07г.) и с представените решения на Р. районен съд и Благоевградския окръжен съд, респ. са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (въпросът за приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ е твърде общ и не представлява такъв въпрос), поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, още повече, че противоречие между обжалваното решение и представените две решения на ВКС не е налице, останалите решения няма данни да са влезли в сила, а във връзка с релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК никакви доводи не са изложени.
По направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК.
С оглед на казаното подадената от В. Ц. Ю., Г. Ц. Д., Л. Т. М., М. Н. М., С. С. М., З. С. Т., всички от[населено място] и Й. Т. Ч. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата сторените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 578 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 185 от 13.07.10г., постановено по в.гр.д.№ 190/10г. на Благоевградския окръжен съд.
О с ъ ж д а В. Ц. Ю., Г. Ц. Д., Л. Т. М., М. Н. М., С. С. М., З. С. Т., всички от[населено място] и Й. Т. Ч. от[населено място] да заплатят на “Ц…. ”,[населено място] сумата 578 лв./петстотин седемдесет и осем лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: