О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София 31.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 163 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Д. Т. чрез адв. И срещу решение от 15.10.09г.по в.гр.дело № 2733/08г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 6.06.08по гр.дело № 442/08г.на Софийски районен съд,62 състав. С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ,предявени от същата страна против Национална ветеринарно-медицинска служба при Министерство на земеделието и горите.
В касационната жалба са изложени съображения за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси,решени в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от две решения на състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОС на ГК и ТК,на ОС на ГК,на ОС на ТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК./ ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС/В разглеждания случай не се сочи задължителна практика на ВС или ВКС,в противоречие с която да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на спора,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице.
Приложното поле на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Повдигнатите материалноправни въпроси относно това кой има право да прекрати трудовото правоотношение на работника или служители поради дисциплинарно уволнение –работодателят или трето за правоотношението лице и относно задължението на работодателя по чл.127 т.4 от КТ да осигури на работника или служителя длъжностна характеристика не са разрешени в противоречие със съдебната практика,а такава преценка е направена от въззивния съд. В мотивите към обжалваното решение съдът е изложил съображения,че издалият уволнителната заповед директор на Д. ”Г”към националната ветеринарно-медицинска служба има работодателска компетентност спрямо служителите на Д. ”ГВМК,какъвто е и З. Т. ,по силата на чл.22 ал.1 вр.с чл.14 ал.2 т.3 от Устройствения правилник на НВМС. Освен това съдът е приел,че в длъжностната му характеристика е включено задължение да извършва дезинфекция на влизащи в страната автомобили,за неизпълнение на което му е наложено дисциплинарното наказание. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Приложените решения на състави на ВКС имат за предмет спорове за обезщетение при командировка по чл.215 от КТ и са неотносими към конкретния случай,поради което не могат да обосноват приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Законовият текст е въпроизведен бланкетно,без обосноваване как разрешението,възприето от въззивния съд на правен въпрос е от значение за развитие на правото.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 15.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 2733/08г.на Софийски градски съд,ІV а състав по жалба на З. Д. Т.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.