О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
София , 07.05. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на …………………………. април две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 4580/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. А. С. от с. Р., Смолянска област и приподписана от адвокат Н, срещу въззивното решение № 508 от 05.03.2008 г. по в. гр. д. № 603/07 г. на ския окръжен съд. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществените материалноправен и процесуалноправни въпроси за обявяването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен, за оспорването на документи и процесуалните последици от това действие. Въпросите са решени в противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, която касаторът цитира и прилага, и счита, че произнасянето по тях от Върховния касационен съд ще има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците по касация Б. С. С., Н. Ю. П. и С. С. Ч. не са взели становища.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 395 от 28.06.2007 г. по гр. д. № 1414/06 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявен от О. С. и иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 24.04.2002 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, подробно описани. При събраните по делото доказателства в двете инстанции въззивният съд възприел безпротиворечивите изводи на почерковата експертиза, че подписите на пълномощното и декларацията по чл. 226, ал. 1 ДПК /отм./ не са на посочения за упълномощител С. , пред показанията на свидетелите С. Б. – нотариус, извършил заверката на подписа, и К. Т. , живяла на съпружески начала с продавача-упълномощител, тъй като в показанията им има противоречия и несъответствия относно броя на посещенията в дома на С. След като не е упълномощил действащия от негово име като представител Р. О. К. – сключил предварителния договор, то липсва съгласие на собственика за извършване на продажбата. Съдът приел и, че има различие в предмета на пълномощното и на предварителния договор относно имотите и заключил, че не са налице елементите на предварителния договор, които да обуславят сключването на окончателния.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице по следните съображения:
Същественият за спора материалноправен въпрос за обявяването на предварителния договор за покупко-продажба за окончателен е в разглеждания случай с тези предметни рамки, които са въведени от ответниците в защитата им по същество срещу предявения иск – предварителният договор е сключен без представителна власт от една страна, и от друга – е с невъзможен предмет. Твърдяли са, че положеният подпис на пълномощното № 272 от месец февруари 2002 г. /точната дата не се чете/ не е на техния наследодател, той не е упълномощавал лицето Р. К. , който е действал от негово име като представител при сключване на предварителния договор на 24.04.2002 г., последният не е получил сумата от 20 000 лева, записана в договора като цена. Оспорвайки подписа на пълномощното и на декларацията от 23.04.2002 г., процесуалният представител на ответниците е поискал оригиналите на документите /с. з. на 04.12.2006 г./. Те са представени в съдебното заседание на 07.03.2007 г. и са приложени на л.л. 72 и 73 по гр. д. № 1414/06 г. на Хасковския районен съд. В съответствие с извършеното от страната процесуално действие съдът е открил производство по оспорване на автентичността на документите относно авторството, допуснал е и е приел заключения на основна и допълнителна почеркова експертиза, според които подписите за упълномощител и декларатор не са положени от Ю. А. С.
Така извършените съдопроизводствени действия не са в противоречие с трайно установената практика на Върховния съд по оспорването на документи. Документите правилно не са изключени от доказателствата по делото, защото след поискване са представени оригиналите им /решение № 374 от 21.07.1994 г. по гр. д. № 258/94 г., петчленен състав на ВС/. Ищецът, сега касатор, е заявил, че желае да се ползва от оспорените документи, след което съдът е открил производство по оспорването им, постановил е проверка на истинността им и с решението по делото се е произнесъл по направеното оспорване /решение № 30 от 06.01.1970 г. по гр. д. № 2069/69 г., решение № 35 от 02.02.1989 г. по гр. д. № 456/88 г., двете на I-во г. о. на ВС/. Обжалваното решение не е основано само върху заключенията на почерковата експертиза, които не са били оспорени от ищеца. Макар те да са били възприети от страната без възражения, съдът не им е придал значение на абсолютно доказателство по делото /решение № 932 от 25.09.1991 г. по гр. д. № 699/91 г. на I-во г. о. на ВС/. Те са обсъдени на общо основание заедно с гласните доказателства и са изложени съображения защо съдът не е възприел показанията на свидетелите. Затова основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Не се установяват предпоставките и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които изискват произнасянето на съда да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Приложимите в случая материалноправни и процесуалноправни норми са ясни, не се нуждаят от тълкуване, а спорът е разрешен при точно приложение на закона, който изисква наличие на правновалидна воля на собственика за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 508 от 05.03.2008 г. по в. гр. д. № 603/07 г. на Х. ския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: