1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр.София, 13.03.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 573 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. з. к. – [населено място], представлявано от юрисконсулта Б. Н., срещу въззивно решение №4848/02.07.2014г., постановено по възз.гр.д. №5837/2013г. на Софийски градски съд, в частта му, потвърждаваща решение №3-II-64-10/04.03.2013г. по гр.д.№37942/ 2012г. на Районен съд – София, с която са уважени предявените от В. М. М. – З. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението. Формулирани са въпросите: 1/ „В. съд правилно ли е определил в решението си, че длъжността „съветник” в ЦУ на НЗОК, заемана от ищцата, не е част от ръководството на предприятието, приемайки, че ръководният характер на една длъжност се доказва с длъжностната характеристика”; 2/ „Допустимо и правилно ли е съдилищата в практиката да тълкуват стеснително термина „предприятие” по смисъла на §1 т.2 ДР на КТ”. За селектирането на жалбата се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна – В. М. – З., в срока по чл.287 ГПК , е представила писмен отговор, в който сочи, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол, тъй като в жалбата липсва изведен правен въпрос.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол, предвид следното:
В. съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „съветник“ в ЦУ на НЗОК – София е прекратено незаконосъобразно на посоченото в заповедта основание – чл.328 ал.2 КТ. Анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е посочил, че ищцата не е заемала ръководна функция /по смисъла на §1 т.3 от ДР на КТ/ при ответника. За да достигне до дози извод, СГС е изложил, че определящо за характеризирането на една длъжност като „ръководна” е установяването на възложените й за изпълнение трудови функции по длъжностна характеристика. Включването на длъжността като част от ръководството на предприятието по щатно разписание и определянето й като такава по Единния класификатор на длъжностите, не води автоматично до извод за ръководния характер на съответната длъжност. В случая, съдът е посочил, че работодателят не е представил длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, а от друга страна, че извод за ръководния й характер не може да се направи и от приложения Правилник за устройството и дейността на НЗОК.
Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280 ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Съгласно приетото с ТР №1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая, формулираните в изложението на касатора въпроси са фактически, а не правни и отразяват несъгласието му с анализа и оценката на доказателствата, направена от съда. По приложението на нормата на чл.328 ал.2 КТ, задължителната съдебна практика е константна, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като такава по Единния класификатор на длъжностите. Съгласно легалното определение на понятието „ръководство на предприятието”, дадено в § 1 т. 3 ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес / в т.см. – Решение № 442 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., Решение № 388 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2012 г., III г. о., Решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011 г., IV г. о. и др./. Същевременно, самият въпрос дали дадена длъжност е включена в ръководството на предприятието не е правен, а фактически и се решава във всеки конкретен случай въз основа на данните по делото, като следва да се съобрази съдържанието на трудовата функция съгласно длъжностната характеристика, мястото на длъжността в йерархията на длъжности в предприятието, както и дали от изпълняваната работа пряко зависи дейността на предприятието или на негово звено. При определянето на заеманата от ищцата длъжност, като не ръководна, въззивният съд се е съобразил с посочените критерии, а конкретната му преценка е фактически въпрос.
Формулирането от касатора на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК. Ето защо, достатъчна е само липсата му, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Развитите в изложението доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение, предвид неправилна оценка на доказателствата по делото, са относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Съобразно изхода на делото, разноски за настоящото производство се дължат на ответната страна, но тъй като доказателства за направени разходи не са представени /липсва и списък по чл.80 ГПК/, то такива не се и присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4848/02.07.2014г., постановено по възз.гр.д. №5837/2013г. на Софийски градски съд, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.