3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
С., 13.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2809 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 627 от 01.04.2013 год. по гр.д.№ 3691/2012 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение от 06.06.2012 год. по гр.д.№ 12079/2011 год. на Софийски градски съд. Като е счел, че първоинстанционното решение с което е бил отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК от [фирма] срещу С. М. иск за установяване съществуването за вземане за сумата 54800 лв. за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение, е законосъобразно въззивният съд го е потвърдил.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК отговор на изложението, ответникът по касация С. М., чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат. Претендира присъждането на разноски, съобразно платеното адв.възнаграждение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на два въпроса по прилагането на чл.232 ГПК, а именно – кога се счита за приключило първото заседание по делото и преклудирано ли е правото по чл.232 ГПК за оттегляне на иск без съгласието на ответника, ако за първото съдебно заседание ищецът е бил нередовно призован.
Твърдението по исковата молба на [фирма] е било, че записът на заповед е бил издаден от С. М. за обезпечаване на изпълнението по сключен на договор за заем. Ответникът С. М. не е оспорил обстоятелството, че със записа на заповед е обезпечено изпълнението на негово парично задължение по каузално правоотношение, но то не е било договор за заем (какъвто не е сключвал), а плащането на цената по сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот. Тъй като цената по договора е била платена изцяло, задължението му по менителничния ефект е отпаднало.
Първото по делото с.з. е било насрочено за 05.03.2012 год. Като е счел, че страните са редовно призовани, първоинстанционният съд е дал ход на делото, приел е проекто-доклада и представените писмени доказателства, дал е указания на ответника за заверка на писмени доказателства и конкретизация относно исканите гласни такива, както и последна възможност на ищеца да внесе депозит за поисканата и допусната счетоводна експертиза. Насрочил е делото за 09.04.2012 год. На 06.04.2012 год. ищецът [фирма] е депозирал молба по чл.232 ГПК за оттегляне на иска. Същата е докладвана в о.с.з. на 09.04.2012 год. Поради изрично изразеното несъгласие на процесуалния представител на ответника, съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на производството по делото. Отново е дал възможност на ищеца да внесе депозит за експертизата. В с.з. на 28.05.2012 год. съдът е заличил експертизата, поради невнесен депозит и е дал ход на делото по същество. С решението си е отхвърлил предявеният иск, приемайки го за недоказан.
Във въззивната си жалба [фирма] бланкетно се е позовал на това, че първото редовно с.з. е било на 09.04.2012 год. и решението на СГС е недопустимо, поради това, че съдът е бил десезиран по реда на чл.232 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, произтича от следното:
Посочените въпроси не отговарят на критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Тезата на касатора, всъщност произтича от голословното твърдение за нередовност на с.з. от 05.03.2012 год., като нито във въззивната, нито в касационната жалба се съдържат каквито и да било аргументи защо счита, че ход на делото не е следвало да бъде даден. Призоваването на страните е било редовно и не се твърди за наличието на други процесуални пречки по хода (напр.чл.142 ГПК) и такива данни по делото няма. Не се е поставял и въпроса за призоваването по реда на чл.56 ал.2 ГПК за следващите с.з. нито в производството пред СГС, нито пред САС. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи, че за това заседание ищецът-касатор е бил призован, чрез секретар К. С., която е получила, както указанията за следващите с.з., така и съобщенията с приложени преписи от първоинстанционното и въззивното решения.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация е представил доказателства за платено адв.възнаграждение в размер на 3000 лв., която сума ще следва да му бъде присъдена, като направени пред настоящата инстанция разноски.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 627 от 01.04.2013 год. по гр.д.№ 3691/2012 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. М. сумата 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.