Определение №362 от 14.7.2017 по ч.пр. дело №2561/2561 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 362
София, 14.07.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2561 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на П. Д. Т. с адрес в [населено място], представляван от адв. Д. М., против определение № 228 от 26 април 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 248 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г., с което е потвърдено разпореждане № 2081 от 2 март 2017 г., постановено по гр.д. № 677/2016 г. на окръжния съд в [населено място] за връщане на въззивна жалба, подадена срещу постановеното по същото дело решение № 71 от 23 януари 2017г., поради неотстраняване на нередовностите й в срок.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд не е обсъдил наведените във въззивната частна жалба аргументи; не е взел и становище по обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателя не е надлежно уведомен за констатираните нередовности на въззивната жалба и по-конкретно за задължението да се внесе държавна такса. Посочва се неправилното приложение на чл. 51, ал. 1, изр. второ ГПК като се твърди, че явявалите се по делото адвокати не са в колегиални отношения с процесуалния представител на жалбоподателя. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпрос, който според частния жалбоподател е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С обжалваното определение се приема, че съобщение за отстраняване на нередовностите по депозираната от П. Т. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, е било редовно връчено на адв. Д. М. – процесуален представител на въззивния жалбоподател, по реда на чл. 51, ал. 1, изр. второ ГПК. Този извод се възприема по съображения, че съобщението за изготвеното разпореждане на съда е получено от адв. П. на 15 февруари 2017 г. и макар същата да не е разполагала с процесуална представителна власт по отношение на жалбоподателя Т., то тя е била в колегиални отношения с неговия процесуален представител по настоящото дело – адв. Д. М.. В тази насока е съобразено пълномощното за процесуално представителство, което адв. П. е имала пред първа инстанция и посочения в това пълномощно адрес на адвокатска кантора, който съвпада с адреса на адвокатската кантора на адв. М.. Прието е, че въпреки редовното връчване на съобщението за допуснатите нередовности на въззивната жалба, същите не са отстранени в дадения от съда преклузивен срок, поради което същата подлежи на връщане.
К. съд приема, че поставеният от жалбоподателя въпрос не обосновава допускането на обжалването.
Пита се попада ли в приложното поле на изр. второ на чл. 51, ал. 1 ГПК, според който връчването в на кантората на адвоката може да се извърши на „всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката“, личността на адвокат, който упражнява самостоятелно адвокатска професия, без да е в адвокатско дружество с адвоката – адресат на призовката и на който мястото на упражняване на дейността, обявено в адвокатския регистър, не съвпада с мястото на упражняване на дейността на адвоката – адресат на призовката. За да обоснове основателността на искането си за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, жалбоподателят изтъква, че лицето, на което е връчена призовката – адв. П., упражнява самостоятелна адвокатска професия и е вписана в адвокатския регистър с адрес, различен от този на процесуалния представител на жалбоподателя. Противно на тезата на частния жалбоподател, въпросът по същината си е бил предмет на разглеждане от ВКС, и даденото от въззивния съд тълкуване е съответно на възприетото разбиране, че адвокатите, макар в това си качество винаги да упражняват свободна професия, също могат да бъдат сред лицата, които работят или сътрудничат на адвоката, който е адресат на съобщението, по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. второ ГПК, в който смисъл са и определение № 480 от 08.11.2016 г. по ч.т.д. № 1939/2016 г. на ВКС, I т.о., определение № 115 от 24.02.2015 г. по ч.т.д. № 3723/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. Длъжностното лице по връчването на съдебните книжа е удостоверило в кръга на своята компетентност на кого е връчено съобщението за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба и е отбелязало върху съставения от него документ (обратната разписка) качеството на лицето, получило документа, а именно – „колега“. Това отбелязване е извършено с оглед констатираните обстоятелства на мястото на връчването съобразно процедурата, предвидена в чл. 44 ГПК. Поради това фактически е изводът дали адвокат работи или сътрудничи с друг адвокат и е негов „колега“, като този извод се изгражда въз основа на непосредствените впечатления на длъжностното лице и не следва да се основава на други юридически критерии – естеството на вписванията в Регистъра към Закона за адвокатурата, наличието или липса на съдружие по смисъла на същия закон или наличието на друго правоотношение – за мандат, поръчка или друго между процесуалния представител и лицата, които са намерени в кантората му и са приели книжата. Съдебният състав приема, че не се налага преразглеждането на изложените и възприети от съдебната практика разбирания за приложението на сочените разпоредби от Глава VI на ГПК, като не се обосновава надлежно и от жалбоподателя необходимостта от осъвременяването им или от създаването на нова практика по тяхното приложение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 228 от 26 април 2017 г., постановено по ч.гр.д. № 248 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2017 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top