О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 15.03. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1253 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. С. Я. чрез адв. И. Г. срещу въззивно решение от 26.06.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 284/2012 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна на е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Дупнишки районен съд, е отменил дисциплинарното уволнение на К. С. Я. и е отхвърлил исковете му за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че страните са били в трудово правоотношение. К. Я. е изпълнявал длъжността „охранител”. На 09.03.2011 г. той е отправил изявление до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение поради забавено плащане на трудово възнаграждение за месец януари 2011 г. На 11.03.2011 г. работодателят отговорил, че оставя без уважение молбата на служителя по чл. 327, т. 2 КТ. На 22.03.2011 г. го уволнил дисциплинарно поради неявяване на работа.
Съдът приел, че към датата на връчване на заповедта с дисциплинарното наказание, трудовото правоотношение вече е било прекратено по чл. 327, т. 2 КТ, за което не е нужно съгласие от работодателя. Установено е също така, че е осъществен и фактическия състав по чл. 327, т. 2 КТ. Дисциплинарното уволнение се явява незаконно, защото е спрямо правоотношение, което не съществува.
Изложени са съображения, че служителят не може да бъде възстановен на заеманата длъжност, защото трудовото правоотношение е прекратено още на 10.03.2011 г., на друго основание, по изявление на самия Я.. Той няма основание да търси и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, защото не съществува причинна връзка между дисциплинарното уволнение и оставането му без работа, съответно неполучаването на доходи по трудово правоотношение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
В изложението се изразява несъгласие с въззивното решение.
Поставен е правният въпрос за правното действие на изричният отказ на работодателя да зачете волеизявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 327, т. 2 КТ.
Въпросът е от значение за постановения резултат, но няма нито твърдения, нито доказателства, че са налице допълнителните условия по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК.
Не се твърди противоречие със задължителна съдебна практика, нито противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата.
Няма обосновка за необходимостта от разглеждане на правния въпрос с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. От друга страна, няма спор в съдебната практика, че в хипотезата на чл. 327, т. 2 КТ договорът се прекратява едностранно от работника/служителя и не е нужно насрещно волеизявление от работодателя, с което да приема и дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение.
В изложението към касационната жалба се поддържа още, че въззивното решение противоречи на константна съдебна практика в разбирането, че при наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано.
Поставеният правен проблем за действието на насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение поради различни основания е от значение за постановения резултат, но даденото от въззивната инстанция разрешение не противоречи на поддържаното от самия касатор тълкуване в съдебната практика. В случая заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена след като вече трудовото правоотношение е било факт поради направено в по-ранен момент изявление по чл. 327, т. 2 КТ и затова съдът е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно, но няма основание поради това да бъде възстановявано трудово правоотношение, което е вече прекратено по-рано и на друго основание, нито да се плаща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 26.06.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 284/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: