2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
С., 15.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2079/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на М. Р. Р. – от [населено място] срещу Определение № 572 от 11.03.2013 по гр.д. № 969/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната му жалба срещу Решение № 2038 от 22.11.2012 г. по т.д.№ 4245/2011 г. на СГС, с което е отказано допълване на решение от 17.05.2012 г. по същото дело, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят счита, че съгласно чл. 250 ал. 3 ГПК допълнителното решение подлежи на обжалване по общия ред, а това е редът по чл. 258, съответно чл. 280 ГПК и в случая решението на СГС, чието допълване е искано, подлежи на въззивно и на касационно обжалване. Сочи, че тъй като първоинстанционното решение е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК – неприсъствено решение, а допълнителното решение не е постановено по този специален ред, затова не е налице допълнително неприсъствено решение и за него не се прилагат правилата на обжалваемостта на неприсъственото решение. Иска определението да се отмени и делото да се върне за разглеждане на въззивната жалба. Прилага и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като счита, че се касае за частна касационна жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като туря край на въззивното производство, че жалбата е допустима, като подадена в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане въззивна жалба срещу Решение № 2038 от 22.11.2012 г. по гр.д.№ 4245/2011 г. на СГС, с което е отказано да се допълни неприсъствено решение от 17.05.2012 г. по същото дело. Изложени са съображения, че тъй като неприсъственото решение не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и решението, с което е отказано да се допълни същото. Съдът е изложил, че начинът за защита на ответника срещу неправилно неприсъствено решение, е посочен в чл. 240 ГПК, който ред е неприложим за ищеца.
Частната жалба е неоснователна. Специалният ред, предвиден в чл. 240 ГПК за защита на страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, изключва общия ред на обжалване от страната на допълнително решение, предвиден в чл. 250 ал. 3 ГПК.
С оглед изложеното правилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане въззивната жалба на ищеца срещу решението, с което е отказано да се допълни неприсъственото решение.
Тъй като частната жалба няма характер на частна касационна жалба по чл. 274 ал. 3 ГПК, не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя, изложени в Изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК във връзка с основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 572 от 11.03.2013 по гр.д. № 969/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: