1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр. София, 15.07. 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 88 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 2 вр. чл. 274 ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. И. В. и П. К. В., подадена чрез пълномощника им адв. И. И., срещу разпореждане № 47/10.12.2010 г. на председателя на II гражданско отделение на ВКС, с което е върната касационната им жалба срещу решение № 373/21.05.2010 г., постановено по гр.д. № 396/2009 г.на ВКС, I гражданско отделение, и е прекратено производството по преписка вх. № 18714/29.11.2010 г.Иска се отмяна на атакуваното определение като неправилно и формално, по подробно изложените в нея съображения.
Ответниците по частната жалба – М. Н. Д., Р. Н. Г., Д. Д. Д., К. М. С., Н. Й. К. и Р. Д. М., не са подали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С подадената от частните касационни жалбоподатели касационна жалба вх. № 24290/30.09.2010 г. се иска допускане до касационно обжалване на постановеното от ВКС, I гражданско отделение, решение № 373/21.05.2010 г. по гр.д. № 396/2009 г., на основание чл. 290 ГПК, като в същата са изложени и касационни основания за това. Освен това, касаторите са се позовали в касационната си жалба на разпоредбата на чл. 295 ГПК.
Визираната от касаторите норма на чл. 295 ГПК урежда хипотезата на касационно обжалване на второто решение на въззивната инстанция, постановено след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане, както и правомощията на ВКС в тази хипотеза. Следователно, доколкото предмет на касационното обжалване не е въззивно решение, а решение на ВКС, т.е. касационно такова, то и цитираната правна норма е ирелевантна за настоящата хипотеза.
Освен това, предмет на касационната жалба е решение на ВКС, постановено от него като трета и последна редовна инстанция, което решение не подлежи на последващ инстанционен контрол, т.е. на обжалване, тъй като същото е окончателно. Ето защо правилно и законосъобразно председателят на II гражданско отделение на ВКС е приел, че така подадената касационна жалба е процесуално недопустима и същата следва да бъде върната, а производството по образуваната въз основа на нея преписка – прекратено.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 47/10.12.2010 г. на председателя на II гражданско отделение на ВКС, с което е върната касационната жалба на Л. И. В. и П. К. В. срещу решение № 373/21.05.2010 г., постановено по гр.д. № 396/2009 г.на ВКС, I гражданско отделение, и е прекратено производството по преписка вх. № 18714/29.11.2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: