О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
[населено място] , 16.05.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №4858 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт З., срещу решение от 19.07.2017г., постановено по в.гр.д.№274/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 22.11.2016г. по гр.д.№46293/2016г. на Софийски районен съд са уважени предявените от Д. Д. Щ. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Д. Д. Щ., чрез процесуален представител адв.Н., в която оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Адв.Н. претндира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част след частична отмяна на първоинстанционното решение са уважени предявените от Д. Д. Щ. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед № 671/27.06.2016г. на основание чл.328, ал.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност специалист „мениджър магазин; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно на приложеното от работодателя основание за уволнение. По делото не са представени доказателства за поставена на новия управляващ бизнес задача и за разработена от него бизнес програма, съдържащи цели и конкретни икономически показатели, които той трябва да постигне, респ. които да му дават правото едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищцата в качеството й на лице от ръководството на предприятието /за което обстоятелство не се спори по делото/. Поради това е прието за недоказано по делото сключеният договор за възлагане на управлението на [фирма] да съдържа конкретни търговски цели и бизнес план с конкретни методи за постигане на тези цели, както и главният изпълнителен директор да е пряко ангажиран с изпълнението им. По тези съображения е прието по делото, че за назначения по силата на договора за управление главен изпълнителен директор не е възникнало правото по чл. 328, ал. 2 КТ да подбере екип от ръководен персонал, който да го подпомага в изпълнението на заложени бизнес задачи.
Касаторът сочи, че в противоречие с решение по гр.д.№5857/2014г. на ВКС, ІVг.о. въззивният съд е разгледал основание за незаконност на уволнението, каквото не е релевирано с исковата молба. Доводите са неоснователни. Видно от съдържанието на исковата молба, ищцата е поискала да бъде задължен ответника да представи договора за управление „с цел установяване неговото съдържание, респ. наличие на основания за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ“.
Както правилно и в съотвествие с цитираната в обжалваното решение практика на ВКС, е посочено във въззивното решение, това означава доказване на специфичните предпоставки на чл. 328, ал. 2 КТ, вкл. наличие на сключен нов договор за управление на предприятието, който да съдържа бизнес програма с конкретно посочени икономически цели. Докладът по делото съдържа указание на ответника по иска, че в негова доказателствена тежест е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено. Неоснователни са доводите на касатора, че в противоречие с т.2 на ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не му е дал указания за представяне на договора за управление, който не е пропуснал да представи поради това, че докладът на първата инстанция е непълен поради липса на конкретни указания относно доказването на специфичните предпоставки на чл.328, ал.2 КТ. Съгласно приетото в т. 2 на Тълкувателно решение №1 по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при пропуск на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Видно от данните по делото ответникът-работодател не е допозирал отговор на въззивата жалба и не е релевирал оплаквания пред въззивния съд, че докладът е непълен или неточен относно доказването на специфичните предпоставки на приложеното от работодателя основание за уволнение. Поради това настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е констатирал, че неправилно първоинстанционният съд е указал на ищеца, че следва да установи специфичните предпоставки на чл.328, ал.2 КТ, вкл. съдържащ бизнес задачи договор за управление и вместо това не е указал на ответника да представи договора за управление, в каквато насока изрично доказателствено искане се съдържа в исковата молба. За пълнотата и точността на доклада на първата инстанция въззивният съд не следи служебно. Както се посочи, ответникът не е релевирал в отговор да въззивната жалба оплаквания за непълнота на доклада по отношение на приложеното основание за уволнение по чл.328, ал.2 КТ, поради която да се налага въззивният съд да дава указания до страната относно възможността да посочи доказателства за установяване на това основание за уволнение. Напротив – в хода по същество пред въззивния съд доводите на страната, чрез процесуалния й представител са, че са налице всички изискуеми законови предпоставки, за да се приеме, че уволнението е законосъобразно. С оглед на изложеното не е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение с приложената практика на ВКС.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Когато има непълнота и неточност в доклада по чл.146 ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест и указанията към една от страните и въпреки това решението е постановено в полза на същата тази страна, може ли въззивният съд по жалба на другата страна да се позове на тази неточност и да отмени решението, постановявайки ново такова в ущърб на страната, която е била лишена от указания в първоинстанционното производство“. Както се посочи, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, а в случая ответникът не е релевирал оплаквания в тази насока пред въззивния съд в отговор на въззивната жалба. Отделно от това касаторът не е обосновал наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 КТ – не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване; отделно от това има съдебна практика – т. 2 на Тълкувателно решение №1 по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, следва да бъде уважена молбата на пълномощника на ответника по жалбата за заплащане на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАд на адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 658,68лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.07.2017г., постановено по в.гр.д.№274/2017г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. К. Н. от САК на основание чл.38, ал.2 ЗАдв сумата от 658,68лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: