4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр. С., 16.06..2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1138/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 59 от 13.01.2015 г. по ч.гр.д. № 1165/2014 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено постановлението от 01.12.2009 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 по описа на Нотариалната камара, с район на действие РС – Р., с което е отказано да се извърши поправка и/или допълване на нотариален акт № 81 от 12.02.2009 г., том I, рег. № 2552, д. № 65 от 2009 г., вписан в Службата по вписванията – Р. под рег. № 2394 от 12.02.2009 г., акт 125, том III, д. № 603/2009 г.
Недоволен от въззивното определение, жалбоподателят П. К. П. от [населено място], област Р., чрез пълномощника си адв. В. Г. Д. от АК – Р., го обжалва в срок, като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор сочи, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на делото, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречивo от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не са поставени конкретни въпроси, а жалбоподателят формално се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване. Позовава се и прилага съдебна практика с твърдения, че приетото в обжалваното определение й противоречи, а именно: Определение № 603 от 26.10.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 443/2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение и Определение № 492 от 02.09.2009 г., постановено по гр.д. № 2251/2008 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като провери обжалваното определение и обстоятелствата по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно с обжалваното постановление от 01.12.2009 г., нотариусът е отказал да извърши поправка на очевидна фактическа грешка и/или допълване на констативния нотариален акт, като е посочил, че не са били налице условията за прилагане на кратката петгодишна придобивна давност. Изложени са съображения, че отказът на нотариуса е законосъобразен, тъй като е недопустимо под формата на поправка или допълнение на нотариален акт да се иска изменение на придобивното основание и то въз основа на обстоятелства, настъпили след издаването на акта.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, следното:
В случая не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, тъй като жалбоподателят не e изложил кой е правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното определение и който да е от значение за делото, разрешен при някоя хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните определения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая като основания за допускане на касационно обжалване са посочени всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се допусне разглеждане на частната касационна жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място частният касатор следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на спора, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая такъв въпрос от материално и/или процесуалноправно естество не е изведен от частния касатор. В изложението на практика се сочат общи оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение, както и че то противоречи на задължителната съдебна практика, като са посочени определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, без да е налице общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените съдебни определения касаят различни, неотносими към предмета на делото хипотези и в този смисъл не съставляват задължителна практика, приложима във връзка с настоящото частно производство. С определение № 603 от 26.10.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 443/2009 г. ВКС, състав на Първо гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение, с което е оставено в сила определение за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу мълчалив отказ на нотариус за удостоверяване верността на преписи на два нотариални акта, чиито оригинали е носел със себе си, а с определение № 492 от 02.09.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 2251/2008 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснато касационно обжалване и е оставено в сила определение, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу постановлението на нотариус за спиране на нотариално производство за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Жалбоподателят навежда общи оплаквания, като посочва, че е налице спорно правоотношение във връзка с издадения нотариален акт и предвид наличие на материален интерес тези спорни права да бъдат уточнени, нотариусът е следвало да извърши служебна проверка с оглед събиране на доказателства или съответно да спре производството, като предостави срок на молителя за предявяване на иск и решаване на гражданскоправния спор, във връзка с неправомерни претенции на трети лица. Тези оплаквания не са относими към допустимостта на касационното обжалване, нито касаят решаващите изводи на обжалваното въззивно определение, с което е проверена законосъобразността на отказа на нотариуса за поправка, респ. допълване на нотариален акт за собственост на недвижим имот, съставен след извършена обстоятелствена проверка, съгласно чл. 587 ГПК, с който частният касатор е признат за собственик на недвижим имот по давностно владение и наследство. Като краен извод, изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, съобразно изискванията на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Следователно не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 59 от 13.01.2015 г. по ч.гр.д. № 1165/2014 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено постановлението от 01.12.2009 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 по описа на Нотариалната камара, с район на действие РС – Р., с което е отказано да се извърши поправка и/или допълване на нотариален акт № 81 от 12.02.2009 г., том I, рег. № 2552, д. № 65 от 2009 г., вписан в Службата по вписванията – Р. под рег. № 2394 от 12.02.2009 г., акт 125, том III, д. № 603/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: