1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр. София, 17.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2591 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на третото лице помагач И. Н. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. К. М. срещу решение № V-34 от 04.05.2018г. по в. гр. дело № 345/2018г. на Окръжен съд Бургас, 5 въззивен граждански състав, с което след отмяна на решение № 221 от 28.12.2017г. по гр. дело № 340/2017г. на Районен съд Айтос са отменени на основание чл. 58 ЗК като незаконосъобразни решенията по т. 7 от протокол № 13/22.04.2017г., взети от Общото събрание на ЗКПУ „Наша земя“, [населено място], [община], проведено на 22.04.2017г., за избор на ръководни органи: Председател, Управителен съвет и Контролен съвет на ЗКПУ „Наша земя“, [населено място].
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. Допустими ли са свидетелски показания, когато страната се домогва с тях да обори съдържанието на частен свидетелстващ документ, който не изхожда от нея?
2. Може ли протоколът от общото събрание на член – кооператорите да бъде противопоставен на лице, което не го е подписало и в този смисъл да е заявило изгодни и неизгодни факти в него?
3. Императивен ли е характерът на нормата на чл. 19 ЗК?
4. В случай на различно уреден в действащия устав начин на представителство, следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 19 ЗК?
5. В хипотезата на чл. 19 ЗК кога възниква ограничението за брой представлявани членове, съответно за качеството на представляващия и наличието на този текст без възпроизвеждането му в устава създава ли предвиденото оганичение?
6. Въвежда ли ограничение в качеството на представляващия нормата на чл. 19 ЗК?
Касаторът поддържа, че първите два процесуалноправни въпроса са решени в противоречие с определение № 880/29.11.2016г. по гр. д. № 2207/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 1293/20.10.2003г. по ч. гр. д. № 267/2003г. на ВКС, ТК, решение № 192/23.01.2014г. по т. д. № 542/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 474/18.12.2015г. по гр. д. № 4227/2015г. на ВКС, ГК, II г. о. и определение № 312/23.09.2014г. по ч. гр. д. № 4061/2014г. на ВКС, ГК, II г. о., останалите правни въпроси– в противоречие с решение № 202/04.03.2003г. по гр. д. № 864/2002г. на ВКС, V г. о. и определение № 87/13.02.2017г. по т. д. № 1176/2016г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът ЗКПУ „Наша земя“, [населено място], [община] /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Г. Д. И. не оспорва касационната жалба и поддържа становище за наличие на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците И. Г. Д., В. М. В., Р. Г. В. и П. П. Н. /ищци в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. М. Д. оспорват касационната жалба и поддържат становище за липса на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението е посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е отменил решенията по т. 7 от протокол № 13/22.04.2017г., взети от Общото събрание на ЗКПУ „Наша земя“, [населено място], [община], проведено на 22.04.2017г., за избор на ръководни органи: Председател, Управителен съвет и Контролен съвет на ЗКПУ „Наша земя“, [населено място], като е приел, че са допуснати следните нарушения при провеждане на Общото събрание:
1/ Нарушение на чл. 19 ЗК, изразяващо се в ненадлежно представителство на част от член-кооператорите, тъй като част от пълномощниците не са членове на кооперацията, а за друга част от тях липсват предоставени права за представителство в ОС и за гласуване от името на упълномощилите ги лица. Съдебният състав е обсъдил разпоредбата на чл. 19 ЗК, съгласно която в устава на кооперацията може да се предвиди един член на кооперацията да представлява до трима членове на кооперацията в общото събрание въз основа на писмено пълномощно. Приел е, че цитираната разпоредба не е императивна, доколкото допуска в устава да се предвиди възможността за представителство на член-кооператорите в общото събрание на кооперацията, но с нея е въведено ограничение не само за броя на представляваните лица – до трима член-кооператори, но и относно качеството на представителя – да е член-кооператор. Въззивният съд е посочил, че с изменението на чл. 19 ЗК с ДВ, бр. 13/2003г. е въведено изискването представителят по пълномощие да има качеството на член-кооператор, за разлика от текста на нормата преди изменението /ДВ, бр. 113/1999г./, допускаща и трето лице да бъде представляващ с нотариално заверено пълномощно. Изложил е съображения относно специалния характер на разпоредбата на чл. 19 ЗК спрямо общата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗК, регламентираща правото на член-кооператора да участва и гласува в общото събрание на кооперацията лично или чрез упълномощено от него лице, като е насочена към ограничаване на възможността външни за кооперацията лица да участват в заседанията на Общото събрание, спазвайки принципа на чл. 15, ал. 1 ЗК, че общото събрание на кооперацията се състои от всички нейни членове.
За да направи извод, че разпоредбата на чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Устава на ЗКПУ „Наша земя“ не следва да бъде приложена, въззивната инстанция е приела, че в посочената разпоредба е възпроизведен старият текст на чл. 19 ЗК в редакцията му в ДВ, бр. 113/1999г., като в противоречие с § 2 от ПЗР на ЗК приетият Устав не е съобразен с новите и изменени разпоредби на закона. Поради това приетото в Устава правило се явява в отклонение с изискванията на ЗК.
Въз основа на протокола за проведеното на 22.04.2017г. общо събрание на кооперацията, изявленията на страните, представените пред първата инстанция писмени доказателства и съгласно отбелязванията в списъка на гласувалите лица, въззивният съд е установил, че при вземането на решението по т. 7 за ръководни органи на кооперацията са гласували общо 81 души, от които чрез пълномощници 17 член-кооператори, като 5 от тях /посочените под № 35, 36, 37, 54 и 49 в списъка за гласувалите/ са били представлявани от лица, които не са членове на кооперацията, а 8 член-кооператори /посочените под № 68, 69, 70, 15, 16, 17, 12 и 13 в списъка за гласувалите/ са били представлявани от други членове, но представените пълномощни не са им давали право да гласуват от името на упълномощилите ги лица. В тази насока съдебният състав се е позовал на представените извлечения от регистъра на нотариус рег. № 246, в които не се съдържат текстовете на отделните пълномощни, нито пълномощните са представени по делото от ответника по иска, чиято е тежестта на доказване. Във въззивното решение е прието, че ненадлежно представлявано е и посоченото под № 61 в списъка на гласувалите лице, което е било представлявано от член-кооператор, но в представеното по делото пълномощно липсват предоставени права за представителство на процесното общо събрание и за гласуване за избор на ръководните органи. Единствено посочените под № 6, 7 и 8 в списъка на гласувалите член-кооператори са били надлежно представлявани от член-кооператор, като на същия изрично са предоставени права да гласува от името на упълномощителите за избор на председател, УС и КС, видно от представените извлечения от регистъра на нотариус рег. № 689, в които е отразено и съдържанието на пълномощните.
По отношение на представителната власт и в частност нотариалните извлечения въззивният съд е приел, че районният съд в противоречие със забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК неправилно е събрал гласни доказателства и е ценил показанията на свидетеля Г. Г., тъй като в случая съдържанието на формалната упълномощителна сделка може да се доказва само с представянето на пълномощно.
Съдебният състав е направил извод, че ненадлежното представителство на 14 член-кооператори /част от пълномощниците не са били членове на кооперацията, а друга част не са имали право да гласуват на общото събрание/ опорочава упражняването на правото им на глас на процесното ОС и съответно взетото на същото събрание решение по т. 7 от дневния ред за избор на председател, УС и КС, тъй като гласовете на тези кооператори, независимо от вписването им в протокола, са недействителни и не е следвало да бъдат вземани предвид при изчисляване на резултатите от гласуването. Допуснатото нарушение е рефлектирало върху формирането на изискуемото от закона мнозинство за вземане на решение за избор на ръководните органи на кооперацията, поради което същото е съществено и представлява основание за незаконосъобразност на оспореното решение и неговата отмяна.
2/ По отношение на отразените в протокола от ОС на 22.04.2017г. преди записаните резултати от гласуванията 14 невалидни бюлетини въззивният съд е приел, че констатацията на Комисията по избора за наличието на 14 невалидни бюлетини се отнася, както до избора на председател, така и до избора на членове на УС и КС. Посочил е, че гласуването се е извършвало с една бюлетина за всички ръководни органи. Въз основа на изявленията на адв. М. – процесуален представител на заинтересованата страна И. Н. И., съдебният състав е констатирал, че посоченият образец на бюлетина е бил представен единствено за удостоверяване вида на бюлетината, но не и за доказване на резултатите от гласуването, поради което не следва да се цени в този смисъл. Приел е, че в първоинстанционното производство недопустимо са събрани гласни доказателства /свидетелите С. М. и Г. Г./ за установяване на критериите, по които Комисията по избора е приемала бюлетините за недействителни и за кой вот конкретно е преценила, че се отнася тяхната невалидност, като със свидетелските показания ответната кооперация се е домогвала да обори съдържанието на изходящия от нея протокол от проведеното на 22.04.2017г. общо събрание. Изложил е съображения, че протоколът от ОС представлява изходящ от ответната кооперация частен свидетелстващ документ, няма обвързваща съда материална доказателствена сила и съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за опровергаване на съдържанието му и на отразените в него обстоятелства е налице забрана за допускане на свидетелски показания, без изричното съгласие на другата страна. Поради това, че ищците изрично са се противопоставили на искането на ответника за допускане на свидетели за опровергаване съдържанието на процесния протокол от 22.04.2017г. в частта му досежно отразяването на недействителните бюлетини и за установяване преценката на Комисията за кой избор същите се отнасят, свидетелските показания са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Работата на Комисията по избора не е била надлежно обективирана в нарочен протокол, такъв не е представен, нито са представени валидните и невалидните бюлетини.
Поради това, че проведеното гласуване за избор на ръководни органи на кооперацията е изцяло компрометирано, предвид наличието на 14 невалидни бюлетини, както и поради включването в резултатите на гласовете на 14 член-кооператори, които са били ненадлежно представлявани на събранието, въззивният съд е заключил, че проведеното гласуване на ОС по т. 7 от дневния ред и верността на изборните резултати са опорочени, поради което оспореното решение е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените първи и втори процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради това, че не са установени допълнителните изисквания на посочената разпоредба за достъп до касация, на които касаторът се позовава. Липсва противоречие между приетото от Окръжен съд Бургас и посочената от касатора практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Определение № 880/29.11.2016г. по гр. д. № 2207/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 474/18.12.2015г. по гр. д. № 4227/2015г. на ВКС, ГК, II г. о. и определение № 312/23.09.2014г. по ч. гр. д. № 4061/2014г. на ВКС, ГК, II г. о. не представляват константна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са постановени в производство по чл. 288 ГПК и с тях не е допуснато касационно обжалване на съответните въззивни решения. В решение № 1293/20.10.2003г. по ч. гр. д. № 267/2003г. на ВКС, ТК не е даден отговор на посочените от касатора в изложението към настоящата касационна жалба процесуалноправни въпроси и не е обсъдено приложението на чл. 133, ал. 1, б. „е“ от отменения ГПК, сега чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Решение № 192/23.01.2014г. по т. д. № 542/2012г. на ВКС, ТК, I т. о. е произнесено по въпроса „допустимо ли е събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, различни от удостоверените като основния за плащане, посочени в платежните документи, за погасяване на поето с писмен акт парично задължение“, т. е. същото е изцяло неотносимо към предмета на настоящия правен спор. Посочената съдебна практика е във връзка с друга хипотеза на чл. 164, ал. 1 ГПК и друг вид частен документ, различен от протокол от Общо събрание на член-кооператори на кооперация.
Посочените от касатора в т. 3, 4, 5 и 6 правни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тях обаче не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Д. на касатора за решаване на останалите тези правни въпроси в противоречие с решение № 202/04.03.2003г. по гр. д. № 864/2002г. на ВКС, V г. о. е неоснователен. Посоченото решение на ВКС е неотносимо към настоящия случай поради това, че е постановено по иск за отмяна на решения на Общо събрание на член-кооператорите на определена кооперация, проведено преди изменението на чл. 19 ЗК /ДВ, бр. 13/2003г./ и в него не е направено тълкуване на разпоредбата на чл. 19 ЗК в изменената й редакция. Определение № 87/13.02.2017г. по т. д. № 1176/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. няма характеристиката на константна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е постановено в производство по чл. 288 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Освен това в посоченото определение съдебният състав на ВКС е приел, че посоченият от касатора въпрос няма характеристика на обуславящ въпрос, тъй като не само въз основа на отговора му въззивният съд е формирал правораздавателната си воля, че решенията, за които е отхвърлен иска, са взети с голямо мнозинство, на което не може да повлияе участието във вземане на решенията на трима член-кооператори, чрез пълномощник.
Предвид изложените съображения и липса на изложените от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците /ищци в първоинстанционното производство/ не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-34 от 04.05.2018г. по в. гр. дело № 345/2018г. на Окръжен съд Бургас, 5 въззивен граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.