4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362/ 17.07.2017г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1065/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Х. С. срещу разпореждане на САС от 20.02.2017г. по ч.гр.д.№1351/16г.,с което е върната подадената от нея частна касационна жалба вх.№16426/11.11.2016г. срещу определение на САС №3608/27.10.2016г.,потвърждаващо определение на СГС за връщане на подадената от нея срещу ЗК [фирма] искова молба.
В частната жалба се твърди незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт,поради неприложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 т.1 ГПК,доколкото размерът на предявения от жалбоподателката иск е 37 000 лв.,т.е. над ограничителния размер ,посочен в горната разпоредба. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на САС за надлежно администриране на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
По същество е частично основателна.
С исковата молба Е. Х. С. е предявила пред СРС искове за присъждане на сумите 7 500 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и сумата 2300 лв. лихва за забава. Изложени са твърдения,че по предходно дело, ищцата е предявила частична претенция за присъждане на 15 000 лв. от общо твърдяни вреди в размер на 30 000 лв.,от които съдът,намирайки за дължими 15 000 лв., й е присъдил частично 7 500 лв. Поради това в производството по настоящото дело претендира разликата от останалите 7 500 лв. до установените като дължими 15 000 лв. В хода на делото пред СРС е направено увеличение на иска на 37 500 лв.,обосновано с твърдение,направено в съдебно заседание за влошаване на състоянието на ищцата по време на процеса.С протоколно определение СРС е приел направеното увеличение,прекратил е производството пред себе си и по правилата на родовата подсъдност е изпратил делото на СГС.
Последният, с определение в закрито заседание е прекратил изцяло производството.Приел е,че е сезиран с иск за разликата от присъдените с първоначалното /влязло в сила/ решение в размер на 7500 лв. до пълния заявен в предходното производство размер на неимуществени вреди – 30 000 лв. Като се е позовал на силата на пресъдено нещо по отношение на отхвърлителната част от диспозитива на предходното решение на СРС /с която е отхвърлен иск за разликата от 7500 лв. до претендираните 15 000 лв. ,като част от 30 000 лв./,СГС е приел за недопустим на основание чл.299 ГПК предявения иск,поради което е прекратил производството,като е върнал исковата молба.
В частната си жалба срещу това определение ищцата е разделила претенцията си, заявявайки твърдения,че сумата 7500 лв. претендира като разлика над присъдените с решението на СРС до намерения от този съд за основателен размер на обезщетение от 15 000 лв. За остатъка от увеличения размер – 30 000 лв. са наведени твърдения за претендирането им на основание ексцес,настъпил по време на процеса.Поискано е да бъде отменено определението на СГС и делото върнато за продължаване на процесуалните действия,а евентуално /в случай,че не се намерят основания за ексцес/ делото да продължи само по отношение на иска за сумата 7500 лв.,като се върне на СРС.
С определение №3608/27.10.16г. съставът на САС е потвърдил изцяло атакуваното пред него определение на СГС,приемайки,че последният е бил сезиран с два иска,като по отношение на първия /за сумата 7500 лв./ е налице сила на пресъдено нещо,което е процесуална пречка за разглеждането на повдигнатия спор от категорията на абсолютните отрицателни процесуални предпоставки,за които съдът следи служебно. Вторият иск /за сумата 30 000 лв./ САС е квалифицирал по чл.51 ал.3 ЗЗД вр. чл.226 ал.1 КЗ/отм./ за вреди вследствие на ексцес,който първата инстанция неправилно е квалифицирала като увеличение.Въпреки последното, съдът е потвърдил определението за прекратяване и в тази му част,доколкото се касае до нов иск с ново правно основание,който по аргумент от разпоредбата на чл.214 ал.1 ГПК вр. чл.210 ал.1 ГПК не може да бъде съединяван в общо производство с първоначално предявения иск след подаването на исковата молба.
Срещу това определение в законоустановения срок е постъпила частна касационна жалба от ищцата С.. В същата , макар да е обжалвано определението на САС в неговата цялост, не са изложени доводи за незаконосъобразност на определението в частта по отношение на иска за вреди от ексцес,а само по отношение на този за сумата 7500 лв.,като е поддържано и евентуалното искане след отмяна на определението делото да бъде върнато на СРС за произнасяне по първоначално заявения иск.
Касационната жалба с приложенията е администрирана от състава на САС с изпращането й на ВКС.С разпореждане от 31.01.17г. на Председателя на Второ т.о. на ВКС преписката е върната на САС за проверка за допустимост на частната касационна жалба,съгласно чл.274 ал.4 ГПК.В изпълнение на указанията на ВКС,дадени с посоченото разпореждане и,като е приел,че спорът попада в хипотезата на последната разпоредба,с обжалваното пред ВКС разпореждане САС е върнал частната касационна жалба поради необжалваемост на постановения от него съдебен акт.
Така постановеното от САС разпореждане е правилно в частта,с която е върната частната касационна жалба по отношение на иска по чл.226 ал.1 КЗ/отм/ за сумата 7500 лв.Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.2 т.1 пр.2 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела,решенията по които не подлежат на касационно обжалване,а такива са решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. В случая с частната касационна жалба е обжалвано определение на въззивната инстанция,с което е потвърдено определение на СГС,прекратяващо производството по търговски спор с размер на иска 7500 лв. Следователно е налице хипотезата на чл.274 ал.4 ГПК вр. чл.280 ал.2 т.1 пр.2 от ГПК,респ. определението в посочената му част е необжалваемо,поради което и разпореждането за връщане на частната касационна жалба срещу тази му част подлежи на потвърждаване.
В останалата му част,касаеща иска за вреди от ексцес, който е предявен за сума в размер на 30 000 лв. спорът не попада в посочената хипотеза,поради което в тази му част разпореждането за връщане подлежи на отмяна.С оглед обстоятелството, че по отношение на потвърденото прекратяване на производството по този иск е направено само общо оспорване, което прави частната касационна жалба нередовна, при връщането на делото на въззивната инстанция,същата следва да отстрани тази нередовност,като укаже на страната да посочи в какво се състои порочността на определението в тази му част,както и да изиска прилагане на изложение по чл.280 ал.3 т.1 вр. чл.274 ал.3 ГПК,относимо към прекратяването на иска за вреди от ексцес
Мотивиран от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане на САС от 20.02.2017г. по ч.гр.д.№1351/16г. в частта,с която е върната подадената от Е. Х. С. частна касационна жалба вх.№16426/11.11.2016г. срещу определение на САС №3608/27.10.2016г., потвърждаващо определение на СГС за връщане на подадената от нея срещу ЗК [фирма] искова молба по отношение на иска с правно основание чл. чл.51 ал.3 ЗЗД вр. чл.226 ал.1 КЗ/отм./ за вреди вследствие на ексцес в размер на 30 000 лв. и ВРЪЩА делото на САС за предприемане на процесуални действия,съобразно указанията в настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.