О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
С., 18.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1351 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. Д. и С. Г. К. против решение № 333 от 07.07.2010г. по гр.д.№ 478 по описа за 2010г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 89/22.03.2010г. на С. РС. С последното е уважен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от В. Д. Й., Т. Д. М., Е. Д. П., Г. Д. Й. за по 1/40 ид.ч., С. Х. К., Й. Х. К. и Б. П. П. – за по 1/16 ид.ч., Г. Г. Р., С. Г. Р., С. А. С., С. А. М., Е. А. В. за по 1/24 ид.ч. от имоти, находящи се в землището на[населено място]: нива от 1,2 дка. в м.”В. ниви”, нива с площ 2,1 дка в м. “Друма” /”Г. друм”/ливада с площ 4,376 дка в м. “Д. дол”/Под Ливаге” и нива с площ 1,8 дка. в м. “Корубите”
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото съдът е приел, че не са налице елементите на владението и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса длъжен ли е съда да обсъди всички доводи и доказателства. Твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Имотите, предмет на иска са възстановени с решение № 1М от 28.08.1995г. на наследници на П. Х. Д., починал на 07.03.1967г. Страните са негови наследници. През 1968г. всички наследници с изключение на ответника Г. Д. са заявили отказ от наследството, оставено от него, но молбата за това не е вписана в особената книга на съда за това. Ответникът Г. П. Д. се е снабдил с удостоверение за наследници с невярно съдържание, в което е вписан само той като наследник и с н.а. № 159/23.02.2007г. е продал на дъщеря си С. К. процесните имоти. В хода на производството ответниците правят възражение за придобивна давност, текла от постановяване решението на ПК – 1995г. до 2007г. От свидетелските показания е безспорно установено, че ответника е упражнявал фактическа власт върху имотите, а след прехвърлянето, дъщеря му ги е ползвала.
Въззивният съд е приел, че ответниците не са доказали субективния елемент на владението, тъй като не са установили, че са променили намерението си от за своене идеалните части на съсобствениците, като в тази връзка сделката не е демонстрация на владение защото Г. Д. не се е позовал на този придобивен способ, а е използвал удостоверение за наследници с невярно съдържание, а отказа от наследство не произвежда действие за имотите, внесени в ТКЗС, съгласно чл. 91а.от ЗН и защото не е вписан в особените книги за това.
Съдът е обсъдил всички факти и доказателства, формирал е собствени изводи от тях по съществото на спора като въззивна инстанция в съответствие с ТР № 1/2000г. на ОСГК Относно това, че ответникът не е придобил по давност идеалните части на ищците, изводите на съда съответстват на съдебната практика по приложението на института на придобивната давност. Тя е последователна относно това, че за да се придобият идеалните части на останалите съсобственици е необходимо този, който твърди, че ги е придобил по давност да демонстрира намерението си за това по недвусмислен начин пред тях. Предвид изложеното, наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК не е налице, поради което обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 333 от 07.07.2010г. по гр.д.№ 478 по описа за 2010г. на С. окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. П. Д. и С. Г. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: