О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр.София, 21.03.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1321 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.07.2011г. по гр.д.№351/2011г. на ОС София, в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.200 КТ срещу.
Жалбоподателят – [фирма] чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Решението е обжалвано и от Т. К. Т. в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука до пълния му предявен размер, в която съдът е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да заплати на Т. К. сумата от 20081,82 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от трудова злополука, настъпила на 14.01.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2009 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над този размер до пълния предявен размер от 45000 лв. Със същото решение [фирма] е осъдено да заплати на Т. К. сумата от 480 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.01.2009 г., съставляващи разлика между трудовото възнаграждение, което последният е получавал като трудоспособен и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 14.01.2009 г. до 12.07.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2009 г. до окончателното изплащане; сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.01.2009 г., съставляващи разходи за лекарства и превързочни материали за периода от 14.01.2009 г. до 12.07.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2009 г. до окончателното изплащане; отхвърлен е искът на Т. К. за заплащане на сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.01.2009 г., съставляващи разноски за закупуване на усилена храна за периода от 14.01.2009 г. до 12.07.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2009 г. до окончателното изплащане. Прието е за установено по делото, че Т. К. е бил в трудови правоотношения с [фирма] когато на 14.01.2009г. е претърпял трудова злополука, призната за такава по реда на 55, ал.1 КСО, довела до счупена дясна бедрена кост и поставяне на метална плака, с прогноза за пълно възстановявана не функциите на крака. Установено е било, че същият е работил като машинен оператор преработка на руда и не е застанал на безопасно място при повдигане на товар от мостови кран, поради което е попаднал в обсега на товар, който пада. Съдът е приел, че в случая е налице груба небрежност, проявена от страна на пострадалия и определения му размер обезщетение от 45 000 лева е намален на 22 500 лева – с 50%. От тази сума съдът е приспаднал полученото обезщетение по застрахователен договор и платени от дружеството суми за операцията.
На основание чл.280, ал.2 ГПК жалбата на [фирма] следва да се остави без разглеждане по отношение уважените искове с правно основание чл.200 КТ за имуществени вреди от трудавата злополука, а именно относно решението в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на Т. К. сумата от 480 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.01.2009 г., съставляващи разлика между трудовото възнаграждение, което последният е получавал като трудоспособен и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 14.01.2009 г. до 12.07.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2009 г. до окончателното изплащане и сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.01.2009 г., съставляващи разходи за лекарства и превързочни материали за периода от 14.01.2009 г. до 12.07.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно относно точното приложение на чл.236, ал.2 ГПК-т.е. да бъдат посочени точно и ясно обстоятелствата, които са от значение за делото, както и за критериите, по които се определя размера на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. Представя решение от 07.07.2004г. по гр.д.№2370/2002г. ВКС, решение от 23.10.2008г. по гр.д.№298/2008г. АС Варна и решения на състави на въззивни съдилища без да има данни да същите да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат съобразявани при извършване преценка за допустимост на съдебното решение.
В изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят Т. К. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно за критериите за определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, както и за предпоставките, при които следва да се приеме, че е налице хипотеза на чл.201, ал.2 ГПК. Представя решение от 25.06.2007г. по гр.д.№176/2007г. на ГС София и решение от 14.11.2008г. по гр.д.№5228/2007г. ІІ г.о. на ВКС, в които е дадено определение на понятието “груба небрежност”.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК по поставения като основен за изхода по делото въпрос и в двете жалби за критерият за определяне понятието ”справедливо обезщетение”, тъй като по този въпрос практиката на съдилищата не е противоречива. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по този материалноправен въпрос, в съответствие с практиката на ВКС изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 27.04.2010г. по гр.д.№3251/2008г. ІІІ-то г.о. ВКС, в което е прието, че когато определя обезщетението за неимуществените вреди съдът взема под внимание всички обстоятелства, които са довели до причиняването на вредите в конкретния случай. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, въз основа на установеното в конкретния фактически състав поведение на работника и отговорността на работодателя, в резултат на което са причинени вредите. И в представените решения на състави на ВКС се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при сходни случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди, каквито в случая не са налице.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и по поставения от жалбоподателя [фирма] процесуален въпрос относно точното приложение на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като именно в съответствие с практиката на ВКС съдът е обосновал своите изводи в мотивите си като е анализирал относимите към спора факти и обстоятелства. В този смисъл указанията в т.4 на ППВС № 7/1965г и т.12 на ТР №1 по гр.д. № 1/2001г на ОСГК на ВКС са доразвити в решения №92 от 22.02.2011г гр.д. № 1863/2010г ІV г.о, решение по гр.д. 1713/2009г ІV г.о на ВКС, решение от 04.07.2011г по гр.д№1649/2010г ІV г.о, решение от 27.10.2011г по гр.д.№1857/2010г ІVг.о и решение от 11.01.2012г. по гр.д.№ 161/2011г. по реда на чл. 290 от ГПК . С тези решения практиката е уеднаквена и не се налага нейната промяна.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и по поставения от жалбоподателя Т. К. въпрос за за предпоставките, при които следва да се приеме, че е налице хипотеза на чл.201, ал.2 ГПК. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 18.12.2009г. по гр.д.№4001/2008г. ІVг.о. на ВКС, решение от 21.06.2011г. по гр.д.№1248/2010г. ІІІ г.о. на ВКС и решение от 27.02.2012г. по гр.д.№673/2011г. на ВКС ІVг.о., според която груба небрежност при трудова злополука е налице когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участвува в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на решение от 07.07.2011г. по гр.д.№351/2011г. на ОС София в частта му, с която е уважен частично иск по чл.200 КТ за сумата от 20081,82 лева обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука и е отхвърлен същия до пълния му размер, по жалби на [фирма] и Т. К. Т..
оставя без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу същото решение в частта му , с която [фирма] е осъдено да заплати на Т. К. сумата от 480 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.01.2009 г., съставляващи разлика между трудовото възнаграждение, което последният е получавал като трудоспособен и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 14.01.2009 г. до 12.07.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2009 г. до окончателното изплащане и сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.01.2009 г., съставляващи разходи за лекарства и превързочни материали за периода от 14.01.2009 г. до 12.07.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: