2
гр. д. № 5325/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 362
София, 22.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 5325/2016 г.
Производството е по чл. 95, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от П. Н. срещу определение № 439 от 23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 2376/2015 г. на ВКС, ІІІ отд., с което е оставено без уважение искането на Н. за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на адвокат за процесуален представител в частното производство, образувано по подадена от него частна жалба срещу определение № 267а от 29.06.2016 г. по гр. д. № 2376/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о.
В жалбата не се излагат правни доводи, за неоснователност или незаконосъобразност на определението.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе взе предвид следното:
За да остави без уважение искането за предоставяне на правна помощ, съдът се е позовал на чл. 24, т. 1 ЗПП, който повелява, че правна помощ по чл. 21, т. т. 1-3 ЗПП не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея.
Изводът е обоснован.
Жалбоподателят Н. е поискал да му се предостави правна помощ за производството по частна жалба вх. № 11088 от 10.11.2016 г., подадена срещу определение № 267а от 29.06.2016 г. по гр. д. № 2376/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о. С него е оставена без разглеждане подадена от Н. частна жалба срещу определение № 827 от 09.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1056/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е било потвърдено разпореждане от 09.12.2015 г. на СГС по гр. д. № 8949/2015 г., за връщане на подадена от Н. въззивна жалба срещу решение от 04.03.2015 г. по гр. д. № 44047/2012 г. на СРС, 29 с-в като недопустима, подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК.
С определение № 267а от 29.06.2016 г. по гр. д. № 2376/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о. касационният съд е намерил частната жалба за недопустима по аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК, повеляващ, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Срещу това определение Н. е подал частна жалба вх. № 11088 от 10.11.2016 г. като е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ.
С обжалваното определение № 439 от 23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 2376/2015 г. на ВКС, ІІІ отд. е оставено без уважение искането на Н. за предоставяне на правна помощ.
Преценката на съда, че предоставянето на правна помощ на кандидатстващия за нея жалбоподател Н. е неоправдано е обоснована от данните по делата и крайният извод е законосъобразен.
Не е налице основание за отмяна на определението, поради което то ще бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 439 от 23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 2376/2015 г. на ВКС, ІІІ отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: