О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София 22.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №429 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. „Б. ” /Б/, чрез адв. Д. Б. срещу определение № 2369/13.9.2014 г., постановено по ч.гр. дело № 3365/2014г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение. Касаторът поддържа, че обжалваното определение е неправилно, с молба да бъде отменено и върнато делото за ново разглеждане на СГС. В изложението си по чл.248, ал.3 ГПК формулира въпроси при допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: 1.Кои лица следва да бъдат считани за заинтересовани в хипотезата на незаконно учредяване и незаконна дейност по смисъла на чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ и 2.Допустимо ли е едно неправилно учредено сдружение да се атакува на това основание от друго сдружение, които е заинтересовано от това, извън правомощията на прокурора и несъстоятелността с иск по чл.13, ал.1, т.3 ЗЮЛНЦ?
Ответникът С. „Б”, /Б./, чрез адв. М. Д. САК заявява становище, че отговорът на поставения първи въпрос намира отговор в общите правила на АПК и ГПК, не е налице „правен вакуум” и липса на съдебна практика по въпроса, поради което не е налице основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да потвърди определението за прекратяване на производството по предявения конститутивен иск, САС е приел, че искът по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ се предявява от всеки заинтересуван и от прокурора. За заинтересувано лице в хипотезата на незаконно учредяване и незаконна дейност следва да се приеме всеки член на сдружението, а при неплатежоспособност – всеки кредитор /когато същият може да иска откриване на производство по несъстоятелност/. С оглед автономията на сдружението и предвид противоречието с нейната същност е изключено едно неправилно учредено сдружение да се атакува на това основание от друго сдружение, пък било то и заинтересувано от това, или от държавен орган, извън случаите на правомощието на прокурора и несъстоятелността. Ищецът – сдружение с нестопанска цел не е заинтересовано лице и не може да иска прекратяването на ответника с иска по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ.
Съдът е приел също, че ищецът не установява правен интерес от предявения конститутивен иск, защото с постановяването на евентуално положително решение по предявения конститутивен иск за прекратяване на ответника ищецът не би реализирал твърдяното си право да получи спортна лицензия. Осъществяването на правото на ищеца да получи спортна лицензия не зависи само от евентуалното прекратяване на ответника със съдебното решение по предявения иск по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ. Получаването на лицензия зависи от осъществена в административния процес преценка не само на съществуването на друга спортна организация с издадена спортна лицензия, но и за наличието на останалите условия по ЗФВС. На основание чл. 17а, ал. 4 ЗФВС ищецът може да подаде заявление за издаване на спортна лицензия след изтичане на една година от влизането в сила на заповедта, инкорпорираща отказа. От мотивите на определението на САС следва, че производството по делото е прекратено защото ищецът не е заинтересова лице да иска прекратяване на ответника, поради нарушение на закона при учредяването му и защото не установява правен интерес от защита на правата си чрез предявяване на иска по чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ.
По основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
Поставените от касатора правни въпроси са релевантни за спора по изложените от съда правни изводи. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не е осъществен допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл. 13, ал.1, т.3, б”А” ЗЮЛНЦ юридическото лице с нестопанска цел се прекратява, ако не е учредено по законния ред, по искане на заинтересован или на прокурора. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са неясни или противоречи, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпилите в законодателството и обществените условия промени. Съдебна практика, която определя кое лице е заинтересовано да предяви иск по чл. 13, ал.2 ЗЮЛНЦ и трябва ли да има правен интерес от тази искова защита, е установена с решение №30 от 1.06.2012г. по т.дело № 377/2011г. на ВКС, ТК. В решението е прието, че искът по ч.13, ал.2 ЗЮСНЦ е предоставен на разположение на всяко лице, което има какъвто и да е било интерес да го предяви, а когато законодателят изисква наличието на правен интерес, той изрично го казва -аргумент от чл.74 ЗЗД. По делото наличието на интерес от предявяване на иска по чл.13, ал.3 ЗЮСНЦ е изведен от застрашаването на правата на общината по чл.17, ал.1,т.2 и т.8 от ЗМСМА, предоставени в нейната компетентност по отношение на устройството и развитието на територията на общината и населените места в нея, опазване на околната среда и рационално използване на природните ресурси. В решение №248 по т.дело № 79/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което също е прието, че заинтересовано лице по смисъла на чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ е всяко лице, което има интерес от прекратяване на С., но трябва да установи правния си интерес от търсената искова защита. С влязло в сила решение №1730/8.08.2013г., постановено по т.д. № 4190/2012г. на САС по аналогичен случай / недопуснато до касационно обжалване от ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. №154/2014г./ е прието, че правният интерес за ищеца от исковата защита по чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ се съизмерва с евентуалните положителни последици за ищеца при уважаване на иска и дали ще получи ефективно осъществяване на своите права. Обстоятелството, че спортната лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт, не е достатъчно да обоснове правния интерес от търсената защита, доколкото от уважаването на конститутивния иск няма да настъпи пряка или косвена полза за ищеца, тъй като предоставянето от МФВС на спортна лицензия е подчинено на разпоредбите на ЗФВС/ чл.17/, т.е. уважаването на конститутивния иск не означава, че лицензията ще бъде предоставена на дружеството – ищец, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд.
Тъй като допълнителния селективен критерий е аргументиран само с липсата на съдебна практика, а както се посочи, съдебна практика по тълкуване на понятието „заинтересовано лице” и кога то има правен интерес от предявяване на иска по чл.13, ал.2 ЗЮЛНЦ е създадена с цитираните съдебни актове, касаторът не обосновава основанието по чл.280, ал.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация ще следва да се присъдят документираните разноски от 500 лв.в договор за правна защита и съдействие от 17.12.2014г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2369 от 13.09.2014г., постановено по ч.гр.дело № 3365 /2014г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА С. „Б. .” /Б./със седалище и адрес на управление в [населено място] да заплати на С. „Б.”, [населено място] разноски 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: