О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр. София, 23.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4063/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. М. от [населено място], Б. област срещу въззивно решение № 551 от 07.02.2014г., постановено по в.гр.д.№ 640/13г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение 1823 от 27.05.13г. по гр.д.№ 1040/11г. на Гоцеделчевския районен съд, с което на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на УПИ ІV-606,607,803 от кв.24 по плана на [населено място] с площ от 555 кв.м. между А. И. М., Ю. Ю. М. и З. А. М. /съпрузи/ и И. Ф. К. и е прекратил производството по делото.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че парцел ІV-606,607,803 от кв.24 по плана на [населено място] от 1992г. е образуван от три маломерни имота с различни площи, като към него са придадени части и от съседни имоти. Тъй като между съсобствениците на парцела не е провеждано производство за уреждане на регулационните сметки за изравняване частите в съсобствения по регулация парцел до изтичане на шестмесечния срок по § 6, ал.2 от преходните разпоредби на ЗУТ, съдът е приел че по силата на § 8, ал.1 от преходните разпоредби на ЗУТ отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план е отпаднало и понастоящем не е налице съсобственост между страните по отношение на урегулирания поземлен имот, предмет на иска по чл.32, ал.2 ЗС, поради което същият е процесуално недопустим, като се е позовал на ТР № 3 по т.д.№ 3/10г. на ОСГК на ВКС, Р № 423 по гр.д.№ 4949/08г. на ВКС, ІV г..о и ТР № 3/93г. на ОСГК на ВС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по съществен материалноправен въпрос, касаещ разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС.
Ответникът И. Ф. К. счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска като претендира разноски пред настоящата инстанция, а останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредбата на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решение, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС би могъл единствено да уточни поставения от касатора конкретен правен въпрос, но не може да го извежда от неговите твърдения, както и от сочените факти и обстоятелства в касационната жалба.
В случая касаторът не е посочил конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наред с това същият не се позовава на противоречие с никаква практика, нито е изложил някакви доводи във връзка с посочените в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, поради посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата И. К. направените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 551 от 07.02.2014г., постановено по в.гр.д.№ 640/13г. на Благоевградския окръжен съд.
О с ъ ж д а А. И. М. от [населено място], общ.Г. Д., Б. област да заплати на И. Ф. К. от същото село сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: