3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 23.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3558/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С определение № 48 от 20.03.2014 г. по гр. д. № 1411/2014 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІI-ро г. о., са върнати касационна жалба вх. № 4873 от 25.11.2013 г., подадена от „Мюсюлманско изповедание” [населено място], и касационна жалба вх. № 4995 от 29.11.2013 г., подадена от „Мюсюлманско настоятелство – Център” [населено място], срещу решение № 407 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 326/2013 г. на Смолянския окръжен съд, а производството по делото е прекратено.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от „Мюсюлманско изповедание” [населено място].
От ответниците отговори са подали [фирма] и [фирма], които считат частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да върне касационните жалби, тричленният състав на Върховния касационен съд, ІІ-ро г. о., приел, че данъчната оценка на поземления имот, предмет на спора, е 4 125 лева и тя се явява цена на предявения иск за собственост съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Тъй като цената на иска е под 5 000 лева, то касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че в конкретния случай няма релевантна данъчна оценка на имота, предмет на иска по чл. 108 ЗС, по следните съображения: 1. данъчната оценка е определена през 2007 г., преди изменението на ЗМДТ /ДВ, бр. 105/2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, с което се увеличават данъчните оценки на недвижимите имоти чрез коригиране на действащите коефициенти за местоположение на имотите по таблици № 3 и № 4 на Приложение № 2 към закона; тези коефициенти се увеличават с 50 на сто, което води и до съответно увеличаване на данъчните оценки; тъй като имотът не се води по партидата на жалбоподателя, без съдебно удостоверение за него е невъзможно да се снабди с актуална данъчна оценка; 2. ищецът е твърдял, че е собственик на имот с площ 4 069 кв. м., от които претендира предаване на владението на една част – УПИ VІІ-1333, чиято квадратура е установена едва с приемане на удостоверения за идентичност и заключения на основна и допълнителна съдебно-технически експертизи 5 години след предявяване на иска в изпълнение указанията по ч. гр. д. № 535/2011 г. на ВКС, І-во г. о., след като в продължение на повече от 5 години не е даден ход на исковата молба; още след предявяване на иска през 2007 г. са отчуждени в полза на новоконституираните ответници реални части от имота, като продажната цена на терените варира от 1 200 до 6 002 лева; съгласно приложимия към момента на отчуждителните сделки правен режим за определяне на продажната цена – чл. 41, ал. 2 ЗОбС /ДВ, бр. 101/2004 г./, разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, се извършва по цена, не по-ниска от пазарната оценка; 4. с привличането на нови ответници се е достигнало до съединяване на искове, по които данъчни оценки не са изисквани от съда и удостоверения в тази връзка не са издавани и прилагани по делото; очевидно, обаче, е налице пазарна цена по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК, надхвърляща законоустановения минимум от 5 000 лева и обуславяща допустимост на касационната проверка съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
По тези доводи настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното:
Вещните искове са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Жалбоподателят – ищец по делото, не е представил в хода на производството доказателства, с които да обоснове цена на иска над 5 000 лева. Представил е, още с исковата молба, удостоверението за данъчна оценка, на което се е позовал и тричленният състав на Върховния касационен съд, за да обоснове извода за недопустимост на касационното обжалване. Видно от това удостоверение, данъчната оценка на УПИ VІІ-1333 от кв. 55 по плана на [населено място] с площ 872.10 кв. м., е 4 125 лева. Според други данни по делото /напр. удостоверение на л. 234 от първоинстанционното производство/ площта на парцела е по-малка – 346 кв. м., в какъвто смисъл са и заключенията на вещото лице инж. Д. С.. Този имот е предмет на спора, въведен още с исковата молба. Изменение на предмета на иска не е извършвано, както и не са навеждани доводи за цена на иска, различна от посочената, включително и по повод измененията в ЗМДТ относно данъчните оценки на недвижимите имоти.
Изменение на размера на цената не е извършвано и при конституирането в съдебното заседание на 09.05.2011 г. /л. 459 от първоинстанционното дело/ на нови ответници въз основа на молба вх. № 789 от 28.05.2007 г. /л. 62 от същото дело/, в която като предмет на делото отново е посочен УПИ VІІ-1333 от кв. 55. Същият е предметът и според записаното в молби вх. № 660 от 06.04.2010 г. и вх.№ 2082 от 12.10.2010 г. /л.л. 224-227 и л.л. 323-324 от първоинстанционното дело/. Следователно, след предявяването на иска цената е останала непроменена. Видно от молба вх. № 1092 от 28.08.2007 г. /л. 133 от първоинстанционното дело/, изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното заседание на 30.01.2013 г. /л. 811 от първоинстанционното дело/, както и от допълнителното първоинстанционно решение, искове за нищожност на договорите за покупко-продажба /дали повод за конституирането на нови ответници/ не са предявявани – защитата е осъществявана чрез възражение, така че при преценката за критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК не е било необходимо да се съобразяват цените на сделките.
В обобщение, законосъобразно е прието, че цената на иска е под 5 000 лева, поради което и касационното производство е недопустимо. Като правилно, обжалваното определение следва да се остави в сила.
На ответниците по частната жалба [фирма] и [фирма] следва да се присъдят сторените разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 100 и 500 лева според представените с писмените отговори договори за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 29.04.2014 г. и № [ЕГН] от 28.04.2014 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 48 от 20.03.2014 г. по гр. д. № 1411/2014 г. на Върховния касационен съд на РБ, ІI-ро г. о.
ОСЪЖДА „Мюсюлманско изповедание” със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 100 /сто лв./ лева на [фирма], представляван от М. В. П. от [населено място], [улица], и в размер на 500 /петстотин лв./ лева на [фирма] [населено място], [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: