О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 25.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2826/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от директора на клон С., против определение № 385 от 16.11.2012 г. по ч.гр.д. № 893/2012 г. на Софийски окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Правният въпрос, по който се иска допускане на въззивното определение до касационно обжалване е относно задължението на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия от страните, да дава становище по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото и когато е предявено чуждо право, служебно да призове страната, чието право е предявено. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на частната касационна жалба ответниците Н. Х. С. и Б. В. М. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а по същество – че частната касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за до се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено протоколно определение от 02.10.2012 г. по гр.д. № 1211/2011 г. на Районен съд- Самоков, с което на основание чл. 238, ал.2 ГПК е прекратено производството по делото и на основание чл. 78, ал.4 ГПК ищецът [фирма] е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на ответника Б. В. М. в размер на 3 500 лв., а на Н. Х. С. – в размер на 1950 лв. Въззивният съд е приел, че са били налице предпоставките на чл. 238, ал.2 ГПК. Намерил е за неоснователен доводът на жалбоподателя, че с прехвърляне на вземането си същият е изгубил качеството си на ищец и е изпълнил задължението си да уведоми същинския ищец за насроченото съдебно заседание, поради което неправилно е бил осъден да заплати на ответниците сторените по делото разноски. Съдът е посочил, че със сключване на договора за цесия ищецът не е изгубил автоматично това си процесуално качество.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. От данните по делото се установява, че [фирма] е предявила пред Районен съд – Самоков иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за отмяна на прехвърлителни сделки за недвижими имоти, с твърдението, че увреждат имуществените интереси на ищеца като кредитор по договор за кредит от 24.03.2008 г. в размер на 109 000 лв. Исковата молба е постъпила в съда на 22.11.2011 г. С отговора на исковата молба ответникът Б. В. М. е оспорил иска, като е направил и възражение за недопустимост на същия, тъй като ищецът е прехвърлил вземането си на трето лице. С отговора на исковата молба е представил и копие от писмо от 26.01.2012 г., с което “Ц. кооперативна банка” го уведомява, че е прехвърлила вземането си срещу него на трето лице с договор за цесия от 28.12.2011 г.
От изложеното е видно, че прехвърлянето на вземането е по време на висящия процес по иска по чл. 135 ЗЗД, предявен от “Ц. кооперативна банка”. Съгласно чл. 226, ал.1 и 2 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, както и да замести своя праводател при условията на чл. 222 ГПК. Тази правна регламентация изключва възможността при настъпило в процеса частно правоприемство съдът служебно да конституира приобретателя на спорното право като главна страна или като трето лице по делото. Редът за встъпване или привличане на трето лице, както и заместването на подпомаганата страна от третото лице, е уреден в чл. 218 – 222 ГПК и е свързан с извършване на съответните процесуални действия от страните по делото или от третото лице пред съда, пред който делото е висящо. Всички други извънсъдебни действия и споразумения на прехвърлителя и на приобретателя на спорното право са ирелевантни и не могат да доведат до придобиване или изгубване на процесуално качество на страна по делото.
По приложението на чл. 226 ГПК има формирана трайно установена съдебна практика, според която при прехвърляне на спорното право в течение на процеса прехвърлителят запазва качеството си на страна по делото, като процесуалната му легитимация вече произтича от закона /чл. 226, ал.1 ГПК/, а не от принадлежността на спорното право. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 26, ал.4 ГПК, на която се позовава жалбоподателят, не намира приложение. Поради това и приложената към изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика, третираща задължението на съда да следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните и когато установи, че искът е предявен от или срещу лице, което не е процесуално легитимирано, да вземе мерки за конституиране на надлежните страни, е неприложима по настоящото дело.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 385 от 16.11.2012 г. по ч.гр.д. № 893/2012 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: