О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 26.10. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3184/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Д. А., чрез пълномощника и адвокат К., срещу въззивно решение №57/12.02.2015г. по гр. дело № 925/2014г. на Хасковския окръжен съд. Твърди се наличие основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси : 1.Какви са предпоставките за придобиването по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникване на собствеността е наследяване и следва ли наследникът, който упражнява фактическата власт върху целия имот, да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да стигне до тяхното знание; 2. Снабдяването с КНА по обстоятелствена проверка представлява ли действие, с което е изразена промяната в намерението да се превърне държането на идеалните части на сънаследника във владение; 3.Ползването на имота от един от сънаследниците означава ли промяна в намерението по отношение правата на останалите; 4.С какви действия се обективира промяната на намерението на сънаследника не да държи, а вече да владее имота; 5.Декларирането на имота в данъчната служба на свое име без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, представлява ли действие на отричане прават на останалите наследници. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касация Т. К. Г. и Я. Т. Л. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено в обжалваната част решение № 181/2014г. по гр.д.№ 1074/2013г. на Харманлийския районен съд. Постановено е друго, с което е отхвърлен предявеният от М. И. А. /заместена в процеса от наследника по закон Я. А. П./, С. В. В. и Н. В. Ч. против Т. К. Г. и Я. Т. Л. иск за допускане на делба по отношение на недвижими имоти, представляващи УПИ –V 116, кв.15 и построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, находящи се в [населено място].
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че искът е предявен за делба на наследството на общия наследодател И. Т., починал 1957г. и оставил наследници по закон – съпруга Я., поч.1987г., дъщери М. и М. и син Т., поч.1998г. Ищците са наследниците на двете му дъщери, а ответниците – наследници на сина му Т. Г.. Последният се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №117/1993г. От правна страна е прието за основателно възражението на ответниците,че имотът е тяхна изключителна собственост поради осъществявано непрекъснато владение на целия имот и след снабдяването на прекия им наследодател с нотариален акт през 1993г. до предявяване на иска.След преценка гласните доказателства и цитирания нотариален акт, въззивният съд е достигнал до извод, че са установени предпоставките за придобиване на имота по давност вследствие на осъществявано от Т. Г. и впоследствие от наследниците му непрекъснато владение, вкл. на частите на останалите сънаследници. Намерението за своене в т.ч. и чрез снабдяването с констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка, е доведено до знанието на последните и те не са му се противопоставяли и оспорвали.
Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване по така поставените от касатора правни въпроси. Тези, посочени в т.1 са решение не в пртиворечие, а в съответствие с установената практика на ВКС, в т.ч. и посочените от касатора решения. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с установената съдебна практика, в т.ч. и посочените от касатора решения. Това е така, защото въззивният съд е приел наличие на предпоставките за придобиването по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникване на собствеността е наследяване. Той е установил, че ответниците в качеството си на сънаследници са своили необезпокоявано частите на останалите сънаследници и своенето е било доведено до знанието на последните. Намерението за своене е проявено в снабдяването с констативен нотариален акт за собственост на целия имот и осъществена фактическа власт, вкл. събиране на ползите от него за процесния период. Неоснователно е позоваването по втория въпрос от изложението на решение №596/30.06.2010г. по гр.д.№1534/2009г., ВКС, І г.о. като задължителна практика по чл.290 ГПК, тъй като същото е отменено по реда на чл.303,ал.1,т.5 ГПК с решение № 62/06.04.2011г. по гр.д.№1410/2010г., ВКС, ІІ г.о., поради което не може да обоснове приложимост на основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Останалите въпроси, касаещи действията, обективиращи промяната на намерението на сънаследника вече не да държи, а да свои частите на останалите са неотносими, тъй като въззивният съд не е приел, че само ползването на имота и декларирането в данъчната служба представляват такива действия. След преценка на събраните гласни и писмени доказателства вкл. доказателствената сила на констативния нотариален акт е прието, че е изпълнен фактическият състав на чл.79,ал.1 ЗС и имотът е придобит по давност. Ответниците са предприели конкретни действия,показващи несъмнено намерението им да своят частите на останалите сънаследници, на които последните не са се противопоставяли. Приетото в обжалваното решение не противоречи на посочените от касатора решения на ВКС №635/2010г. по гр.д.№1405/2009г.,Іг.о., №169/2006г. по гр.д.№754/2005г., І г.о., № 216/2002г. по гр.д.№657/2001г., І г.о.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №57/12.02.2015г. по гр. дело № 925/2014г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: