4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
С., 26,04,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 487/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 308 от 09.12.2015г. по т. д.230/15г. на Великотърновски апелативен съд .
Ответникът по касационната жалба – [фирма]- [населено място]/н/, чрез пълномощника си – адв. М. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба.Останалите ответници не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, страната- касатор, е поставила въпроса – „ Налице ли е състояние на неплатежоспособност и как се определя началната дата на неплатежоспособност на дружеството – ответник по молбата по чл.625 и сл. от ТЗ, както и какво е значението на икономическите показатели за ликвидност при установяване на състоянието на неплатежоспособност”. Страната е заявила, че „ не споделя” мотивите на въззивния съд относно основателност на иска и определяне на началната дата на неплатежоспособност, като счита, че по въпроса за „ наличие състояние на неплатежоспособност” имало трайна практика на ВКС – изброени решения на този съд. Страната е обобщила тази практика като е поддържала, че съгласно разрешенията дадени с нея, състоянието на неплатежоспособност се характеризира с трайна неспособност на длъжника да погасява изискуемите парични задължения към всички кредитори с наличните си дълготрайни активи, а началната дата се определя след обстоен анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника.Посочено е още, че с решение №71/15г. на ВКС, І т.о. е формирана задължителна за съдилищата практика по значението на коефициентите на ликвидност и останалите финансово икономически показатели. Страната е развила оплакванията си, възпроизведени от касационната й жалба, че в случая съдът неправилно е приел наличие на неплатежоспособност, като подробно е разгледано експертното заключение по отношение показателите на бърза и обща ликвидност. Направен е извод, че поради това, че към разгледаните дати, последната, от които 30.11.2014г. дружеството не притежава и не разполага с материални запаси, стойностите на обща и бърза ликвидност се уеднаквявали и оттам е изведено, че показателят над 0.90 е стойност на тази ликвидност, клонящ към единица. Така е обосновано и в касационната жалба оплакването за неправилност на изводите на съда за наличие на състояние на неплатежоспособност на дружеството. Други доводи не са развити.
Материалноправният, респ. процесуланоправен въпрос се дефинира като такъв включен в предмета на спор и обусловил решаващите изводи на съда- арг. т.1 ТР ОСГТК на ВКС №1/09г.Поставеният от касатора въпрос е общ,съдържащ в себе си единствено очертаване на фактическия състав на нормата, установяваща правното основание на иска, мотивиран с оплакванията на касатора за неправилност на съдебния акт, в контекста на защитната му теза, спрямо която е бил и адаптиран към решенията на ВКС. Този извод, произтича от изричното оплакване, за това, че страната не споделя изводите на въззивния съд за основателността на иска и направените доводи, с които е обосновано оплакването за неправилно приета от състава фактическа обстановка, с оглед приетото относно финансовото състояние на ответника по иска. Дори, обаче, така общо поставения въпрос да бъде приет за релевантен, то налице би било единствено общото основание.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, посочено от страната предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът е посочил, че било налице противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Това противоречие, обаче е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретно обоснован правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. При липсата на посочен конкретно правен извод на съда, за който да е поддържано такова противоречие, следва да се приеме, че доколкото решаващият състав не е приел нещо различно от разрешенията дадени със сочените като задължителна практика решения, то и соченото общо соченото противоречие не установява приложно поле на касационно обжалване. Не се обосновава приложно поле на това основание и с изрично посоченото решение № 71 /15г. на ВКС, І т.о. , тъй като дори и съобразена цитираната от касатора част, разглеждаща значението на финансово- икономическите показатели за обосноваване на извода за наличие на неплатежоспособност на длъжника, не се съдържа мотив, свързан с уеднаквяване на показателите в сочената от касатора хипотеза. И по отношение на това оплакване общо поставения въпрос не кореспондира с конкретен правен извод на състава, който да е противоречиво разрешен в цитираната практика. Въззивният състав по повод аналогично сочен довод от касатора – въззивник в производството е мотивирал, че показателите – всеки едни от тях / в съответствие с цитираната практика/ има своето значение за определяне финансовото състояние на ответника по иска по чл.625 ТЗ, поради което дори и приета тезата на въззивника- сега касатор, за това че коефициента на обща ликвидност чрез приравняване на този за бърза се установи, че е около 1, то отново същият показател следва да бъде разгледан, с оглед цялостното състояние на длъжника- мотив изцяло в съответствие с цитираната практика, която еднозначно разглежда необходимостта от съобразяване на всички показатели и цялостен анализ на събраните доказателства. В тази връзка, отново изцяло в съответствие с цитираната практика, въззивният съд подробно е разгледал и анализирал експертните заключения, съобразил е показателите за ликвидност, в контекста на установеното по спора за цялостното финансово състояние на касатора към момента на подаване на молбата по чл.265 ТЗ и съответно е направил своите правни изводи. Оплакванията за неправилност на съдебния акт са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 308 от 09.12.2015г. по т. д.230/15г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: