О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София, 03.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 4682/2014 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 5747 /12.06.2014 год. на П. Н. П. и В. П. П., и двамата от [населено място] чрез адв. М. И. – АК Велико Т. срещу въззивно Решение No 118 от 07.05.2014 година по гр.възз..д.Nо 200/ 2014 година на ОС- Велико Търново по чл. 109а ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че по въпросите : следва ли когато от свидетелските показания и другите доказателства не може да се установи по безспорен начин границата между два имота по иск с правно основание чл. 109а ЗС, да се вземе в предвид владението на спорното място и допустимо ли е в тези хипотези спорната част да се подели между страните, които спорят , защото са от съществено значение за прилагането на закона и развитие на правото.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация В. С. В. и М. К. В. чрез адв. М.Б. – АК Велико Т., с който отговор се оспорва сочените предпоставките за допускане на касационно обжалване ,както и се излагат обстойни доводи за неоснователност на доводите по същество на касационната жалба. Претендира разноски по делото по представения списък на разноските.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем по см. на чл.280 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима.
С посоченото решение, окръжният съд – в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция по уважения иск по чл. чл. 109а ЗС , с който е определена границата между съседни , съответно ПИ с идентификатор 62325.350.80 собственост на В. С. В. и М. В. и ПИ с идентификатор 62325.350.45, по начин описан в заключението на в.л.-Приложение 3 , минаваща по фасадата на гаража и стопанската постройка в имота , собственост на ответниците.
За да уважи иска по чл. 109а ЗС , решаващият съд е възприел по реда на чл. 272 ГПК изводите на първата инстанция ,базирани на изслушаното експертно становище и събраните гласни доказателства ,че спорната граница между двата съседни имота е разположена по начина и отстоянията, обозначен от експерта.
След преценка на основанията за допускане на касационното обжалване , изложените доводи и ангажираната съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в приложното поле на по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Релевираните с изложението на касатора доводи , че въпросите следва ли когато от свидетелските показания и другите доказателства не може да се установи по безспорен начин границата между два имота по иск с правно основание чл. 109а ЗС, да се вземе в предвид владението на спорното място и допустимо ли е в тези хипотези спорната част да се подели между страните, които спорят , не могат да се квалифицират като такива по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, съгласно разясненията по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Така изведените „правни“ въпроси са по естеството си искане до съда за пререшаване на спора , което правомощия ВКС може да упражни само и доколкото е допуснал касационното обжалване. Изведените въпроси в случая предполагат предварително произнасяне по съществото на спора за едно фактическо положение/ точното разположение на границата между двата имота/, което не касае същността на основанието за селекция по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Както многократно ВКС е изтъквал в определенията си по чл. 288 ГПК в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК следва да се формулира онзи правен въпрос, предопределил изхода на спора като правен проблем ,който не е съобразен със задължителна или незадължителна съдебна практика или чието тълкуване и указания по приложението му от гл.т. на материалния или процесуален закон биха били относими към еднаквото и точно прилагане на закона и развитието на правото. Произнасянето по доводите на касатора с искане за ново решаване на делото под формата на въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК изключва възможността за упражняване на правомощията по чл. 291 ГПК при допуснато касационно обжалване. Липсата на изведен конкретен , свързан с предмета на спора- тъй като определено фактическо отношение като владението на част от чужд имот поради неточно определена граница не е от тази категория , правен въпрос, който да послужи като основа за селекция на касационната жалба, изключва възможността за допускане на касационното обжалване, тъй като няма обективна база за преценка в контекста на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 -3 ГПК.
По искането на ответници по касация за разноски: Искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба от адв. М. Б. – АК Велико Т. и при изхода на касационното производство – недопускане на касационното обжалване , искането е основателно- чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. С оглед на представените писмени доказателства с представения списък – Договор за правна защита и съдействие 003700 / 03.07.2014 год. разноските за касационното производство са доказани в размер на сумата 600 лв. / шестстотин лева/ и следва да бъдат присъдени .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 5747 /12.06.2014 год. на П. Н. П. и В. П. П., и двамата от [населено място], заявена чрез адв. М. И. – АК Велико Т. срещу въззивно Решение No 118 от 07. 05. 2014 година по гр.възз..д. Nо 200/ 2014 година на ОС- Велико Търново по чл. 109а ЗС.
ОСЪЖДА П. Н. П. и В. П. П., и двамата от [населено място] да заплатят на ответниците по касация В. С. В. и М. К. В., и двамата от [населено място] сумата 600 лв. / шестстотин лева/ , разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :