3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
София,03.07.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1417/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] срещу определение № 183 от 11.04.2017 г. по ч. т. д. № 297/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от банката частна касационна жалба срещу определение № 617 от 29.09.2016 г. по в. ч. гр. д. № 412/2016 г. на Ловешки окръжен съд, потвърждаващо решение № 242 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 2532/2015 г. на Ловешки районен съд, с характер на определение. С първоинстанционния акт е отхвърлена като недопустима жалба вх. № 11817 от 28.12.2015 г. на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу разпределение по чл. 39, ал. 7 и чл. 41, ал. 1 ЗОЗ, извършено от депозитаря К. К. М. и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател моли за отмяна на определението като незаконосъобразно с твърдението, че същото недопустимо ограничава правата му, доколкото подобно ограничение за обжалване на извършеното от депозитаря разпределение не е предвидено в Закона за особените залози. Излага подробни съображения и по основателността на депозираната от него частна касационна жалба, които са неотносими към предмета на настоящото дело.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата като неоснователна в писмен отговор от 12.06.2017 г.
Ответникът [фирма], [населено място] – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 617 от 29.09.2016 г. по в. ч. гр. д. № 412/2016 г. на Ловешки окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че въззивният акт е изключен от обхвата на касационния контрол съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като решението на окръжния съд, който се произнася по жалба срещу решение на районния съд в производство по чл. 41, ал. 2 ЗОЗ, не подлежи на касационен контрол, доколкото такава възможност не е предвидена в ЗОЗ.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на 274, ал. 4 ГПК. Съобразно тази норма, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Такава именно е и настоящата хипотеза. По отношение изготвеното от депозитаря разпределение на сумите, получени при извършена по реда на ЗОЗ продажба, в чл. 41, ал. 2 ЗОЗ (в настоящата му редакция) е предвидено, че същото подлежи на обжалване пред районния съд по местожителството на залогодателя в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, като решението на съда подлежи на обжалване по реда на чл. 278 ГПК. С оглед на това препращане към реда за разглеждане на частните жалби и предвид липсата на изрично указание за възможността за касационно обжалване на въззивното решение, следва да се приеме, че такова е недопустимо. В този смисъл е и формираната практика на ВКС, обективирана в определение № 546 от 07.08.2014 г. по ч. т. д. № 4472/2013 г. на ІІ т. о. и определение № 24 от 28.01.2016 г. по т. д. № 1534/2015 г. на І т. о. В подкрепа на извода за недопустимост на касационния контрол е и нормата на чл. 463, ал. 1 ГПК, уреждаща аналогична хипотеза, а именно – обжалваемостта на разпределението на сумите, което извършва съдебният изпълнител, в която също е предвидено двуинстанционно разглеждане на делата по тези жалби.
С оглед извода за недопустимост на касационния контрол по отношение на решението по чл. 41, ал. 2 ЗОЗ, съгласно императивната норма на чл. 274, ал. 4 ГПК такъв контрол е изключен също и за определението, с което се прекратява производството по жалба срещу извършеното от депозитаря разпределение, както правилно е преценил първият тричленен състав. Ето защо, постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 183 от 11.04.2017 г. по ч. т. д. № 297/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: