1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр.С., 09.03.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 701/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] –[населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 19.11.2009 г. по гр.д.№ 1140/ 2008 г. С посоченото решение е потвърдено (в обжалваната пред въззивната инстанция част) решение на С. районен съд по гр.д.№ 2552/ 2005 г., като по този начин по предявените против касатора от С. Б. В. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 32/ 09.02.2005 г., С. В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор по качество – лакобояджийски покрития, окомплектовка и опаковка на готова продукция” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за недопускане до работа в размер 1 098,12 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд отговорил неправилно на материалноправния въпрос кой орган е компетентен да прецени може ли работникът да изпълнява възложената работа, когато има трайно намалена работоспособност поради болест. Според касатора Т. е органът, който определя трайно намалената работоспособност, но не само Т. може да преценява въпросът дали работникът може да продължи да изпълнява работата, за която е назначен. Счита, че това може да прави и службата по трудова медицина в предприятието, съгласно компетенциите й по чл.8 т.2 от Наредба № 14 от 07.08.1998 г. Според касатора по въпроса има противоречива практика и поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация С. Б. В. оспорва жалбата и поддържа че не са налице основания за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
За да го постанови въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата и ответникът са били страни по трудово правоотношение, прекратено едностранно от работодателя с процесната уволнителна заповед. С решение на Т. от 28.04.2004 г. на ищцата е призната 72 % трайно намалена работоспособност и е определено, че не следва тя да извършва тежък физически труд при резки температурни промени. С. по трудова медицина при работодателя е дала становище, че работата на длъжността, която заема ищцата, е неподходяща за нея с оглед предписанията на Т., защото е свързана с напрежение за опорно – двигателния апарат при отрицателни температури. При работодателя има 5 длъжности, определени за заемане от трудоустроени работници и служители, една от тях – за огняр. С. по трудова медицина в предприятието е дала становище, че заболяванията на ищцата водят до риск за здравето й ако същата бъде трудоустроена на длъжността „огняр”. При тези факти въззивният съд е направил правни изводи, че уволнението е незаконно на две основания. Първото – защото няма заключение на Т. за невъзможност ищцата да продължи да изпълнява работата си като контрольор, а становището на службата по трудова медицина има характер на препоръка; и на второ място – защото работодателят не е предложил на ищцата някоя от определените за заемане от трудоустроени работници длъжности, без да има данни те да са били заети.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос не може да обуслови отмяна на въззивното решение, тъй като исковете са уважени на повече от едно основание. Съображенията на въззивния съд за отмяна на уволнението не се свеждат само до това, че Т. не е посочило заболяванията на ищцата като противопоказни на труда, който изпълнява, а и заради това, че работодателят е бил длъжен, но не й е предложил заемането на друга длъжност, подходяща за състоянието й. В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват фактическите констатации на въззивния съд. За допускане на обжалването от значение са единствено правните изводи в обжалваното въззивно решение, направени при установените факти. В случая тези изводи не се ограничават до това, че липсващата препоръка на Т. относно възможността ищцата да продължи да работи на същата длъжност прави уволнението незаконно. Уважаването на исковете е мотивирано и с това, че работодателят не може да поддържа законността на уволнението, ако не е предложил на ищцата друга подходяща свободна длъжност. Във връзка с втория правен извод касаторът не е формулирал правен въпрос, а при това положение допускането на касационното обжалване е безпредметно.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 19.11.2009 г. по гр.д.№ 1140/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: