5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№362
гр.София 09.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1046/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №2412/15.12.2016г. по в.т.д.№4407/15г. на Софийски апелативен съд , с което решение №388/10.08.15г. по гр.д.№209/14г. по описа на ОС Враца в частта,с която е прогласена нищожността на два договора за покупко –продажба на недвижими имоти от [община] на [фирма],поради невъзможен предмет е потвърдено,както и в частта,с която след отмяна на решението на ВрОС по иска за връщане на даденото, общината е осъдена на основание чл.55 ал.1 пр.1 вр. чл.34 ЗЗД да заплати на търговското дружество платените като цена на имотите суми и обезщетение за забава.
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост,поради наличие на сила на пресъдено нещо и липса на правен интерес и за необоснованост и неправилност, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила на решението на САС.
Ответникът [фирма] възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да приеме да разгледа повдигнатия пред съдилищата спор по същество , САС е приел предявените искове за допустими,като е обосновал наличието на правен интерес от воденето им с факта,че ищецът е страна по атакуваните сделки и като такава за него винаги е налице интерес да иска прогласяването им за нищожни с оглед освобождаването му от негативните последици от сключването им,още повече,че в случая поради особения статут на имотите изначално липсва възможност собствеността върху тях да може да бъде придобита по давност.При преценката си за основателност на исковете по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, въззивният съд се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза и останалите събрани по делото писмени доказателства,като е приел за установено,че процесните имоти попадат в парцел,отреден за спортен комплекс в квартал,представляващ парк Стадион,който имот с решение на Общинския съвет от 1997г. е утвърден като публична общинска собственост; констатирал е липсата на последващи решения на Общинския съвет за промяна на статута на имотите в частна общинска собственост,съгласно изискването на чл.6 от Закона за общинската собственост,а съставените без такива решения актове,с които имотите са актувани като частна общинска собственост съдът е намерил за неводещи до обратна констатация,доколкото на тези официални удостоверителни документи законът не е придал правопораждащо действие. От това,че имотите публична общинска собственост са извадени по законодателен път от гражданския оборот и не могат да бъдат отчуждавани в полза на други лица,съдът е направил извода,че извършените между страните отчуждителни сделки с такива имоти имат невъзможен предмет,което на основание чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД ги прави нищожни,а предявените искове за прогласяването на тази нищожност – основателни и доказани. Предвид тази нищожност съдът е квалифицирал исковете за връщане на даденото по тях като такива за неоснователно обогатяване при начална липса на основание и като се е позовал на разпоредбата на чл.34 ЗЗД е признал на ищеца правото да претендира от общината платените от него суми като цена на имотите,а доколкото са били налице данни,че ответникът е бил поканен да върне тези суми по доброволен път,САС е приел,че след тази покана същият е изпаднал в забава,за която следва да обезщети ищеца в размер на законната лихва за периода до завеждането на исковата молба.
Касационно обжалване на въззивното решение се допуска, съгласно чл.280 ал.1 ГПК,когато с него е разрешен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на делото при наличие на някоя от допълнителните предпоставки на т.т.1,2 или 3 от същия член. Съгласно указанията,дадени в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС от значение за изхода на делото е този правен въпрос,който е бил включен в предмета на спора от страните и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело.Нямат характер на правни въпросите,които са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства,тъй като това не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Касаторът [община] не е приложил отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,съгласно изискването на чл.284 ал.3 т.1 ГПК.В касационната жалба е посочил,че решението на САС противоречи на влязлото в сила решение №887/16.07.11г. по гр.д.№5097/10г. на Врачански районен съд,което е постановено по аналогичен случай между същите страни и според него обосновава наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Конкретен въпрос,който да е разрешен противоречиво в двете решения касаторът не е формулирал,поради което настоящият състав приема,че не е осъществен общия критерий на чл.280 ал.1 ГПК,а това от своя страна,съгласно т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание за недопускане на решението до касационно обжалване.
С допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът е поставил като такъв от значение за изхода на делото въпроса Допустим ли е искът ,предявен от ищец,имал качеството на ответник по предходно дело със същия предмет,за което има влязло в сила решение,срещу ответник,с когото са били другари /ответници/ в предходното производство? Така формулираният въпрос е свързан с въведеното в предмета на спора правопрепятстващо възражение на ответника за недопустимост на иска за нищожност на първата от двете, сключени между страните, сделки с позоваване на наличието на сила на пресъдено нещо. Доколкото съдилищата са длъжни да следят служебно за допустимостта на предявените искове и постановените по тях съдебни решения,обосноваване на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК не е необходимо и с оглед дадените в т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания, въззивното решение може да бъде допуснато до касационно обжалване при достатъчно данни за вероятната му недопустимост.
При извършена от състава проверка в този смисъл такава вероятна недопустимост /твърдяна по главния иск за нищожност на първата от атакуваните сделки/ не се констатира. Пречки за произнасянето на сезирания съд по съществото на спора, повдигнат пред него, са отсъствието на положителна процесуална предпоставка за разглеждането на иска /каквато представлява правният интерес при установителните искове/ или наличието на отрицателна такава /каквато е наличието на разрешение със силата на пресъдено нещо на повторно повдигнатия пред съда спор/.
Не би могло да бъде споделено становището на касатора,че за ищеца липсва правен интерес от воденето на иск за нищожност на договор,по който същият е страна,а обратното е последователно поддържано и в теорията, и в съдебната практика. Правният интерес от воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава,когато сделката смущава правното положение на лицето,търсещо защита. Щом законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност,на още по –голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка,която не поражда никакви правни последици,като това се установи по съдебен ред. Не подлежи на съмнение,че правното положение на купувача по нищожната сделка е засегнато от тази нищожност – с плащането на цената по нея същият е намалил фактически патримониума си, срещу което не е придобил никакво насрещно материално право; правото му на собственост /доколкото и такова изобщо не е придобил/ във всеки един момент би могло да бъде основателно оспорено, както от другата страна по сделката,така и от трети заинтересовани лица и т.н. Ето защо за него е налице интерес нищожността да бъде разкрита и установена със сила на пресъдено нещо,а доводът на ответника по настоящото дело,че не оспорва правото на собственост на ищеца върху имота е без правно значение,след като самият приобретател счита,че не е придобил нищо с атакуваната сделка.
Не е налице и твърдяната от касатора-ответник по исковете отрицателна процесуална предпоставка – разрешение със сила на пресъдено нещо по отношение на същия спор.Соченото от него в подкрепа на това му твърдение решение №887/16.07.11г. по гр.д.№5097/10г. на Врачански районен съд /потвърдено с въззивно решение, недопуснато до касационно обжалване/ е постановено по предявени от [фирма] срещу [фирма], [фирма] и [община] обективно и субективно съединени искове за признаване за установено по отношение на ищеца,че ответникът [фирма] не е собственик на имот /идентичен с предмета на първата от атакуваните по настоящото дело сделки/,придобит по договор за покупко-продажба с [фирма], както и за прогласяване на нищожността на договора за покупко-продажба,предмет на първия от предявените в настоящото производство искове. С решението на РС Враца исковете са отхвърлени като неоснователни. За да се приеме,че съществува пречка за разглеждането на предявения иск за нищожност по чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД по смисъла на чл.299 ГПК,следва да е налице пълен идентитет между двете дела по отношение предмета на конкретния спор,страните по него,искането и неговото основание.Безспорно е,че с решението на ВрРС е разгледан същия иск по чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД за нищожност на същия договор за покупко-продажба на недвижим имот.В това производство обаче спорът не е бил между страните по настоящото дело,които заедно са участвали в качеството им на ответници по предявен срещу тях иск от трето лице. Поради това инициираното впоследствие от купувача по сделката производство за признаване на нищожност на същата сделка не се ползва с идентитета,изискван от разпоредбата на чл.299 ГПК.В този смисъл в задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК се дава отговор и на поставения от касатора и посочен по-горе правен въпрос,а именно,че „силата на пресъдено нещо обвързва насрещните /противопоставени/ страни в правния спор – ищеца и ответника.Тя не важи между лицата,които стоят заедно на едната страна на процесуалното правоотношение – няколко ищци или няколко ответници.Другарите помежду си не са обвързани от силата на пресъдено нещо“ – цит. реш №50/08.05.14г. по гр.д.№6235/13г. на второ г.о на ВКС и подобно – в реш. №378/28.07.2010г. по гр.д.№148/09г. на четвърто г.о. на ВКС.
При липсата на съмнения за недопустимост на въззивното решение и на основания за допускане разглеждането му за произнасяне по неговата правилност, достъпът до касационен контрол на същото следва да бъде отказан.
Данни за направени от ответната по касационната жалба страна разноски за настоящата инстанция няма,поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2412/15.12.2016г. по в.т.д.№4407/15г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.