ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№362
София,12.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 9 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1535/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Научно изследователски строителен институт – НИСИ” Е. гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 24.04.2009 год. по гр. д. № 2528/2008 год., с което е оставено в сила решение от 15.04.2008 год. по гр. д. № 6282/2007 год. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 128 КТ жалбоподателят е осъден да заплати на В. С. Г. сумата 2624,69 лв., представляваща разликата между общия размер от 11 999,10 лв. начислено и изплатено на ищеца брутно трудово възнаграждение за времето от 01.01.2004 год. до 10.10.2006 год. и общия размер 14614,79 лв. – дължимо брутно трудово възнаграждение за същия период.
Ответницата В. С. Г. в писмен отговор на касационната жалба, оспорва касационната жалба и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен паричен иска с правно основание чл. 128 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска с правно основание чл. 128 КТ, съдът е приел, че споразумението от 29.11.2001 г. дава право на работодателя едностранно да изменя конкретния размер на трудовото възнаграждение, (определен с предходно споразумение на 370 лв.), ежемесечно в граници, поставени в зависимост от условие с неопределен характер, с оглед на което споразумението е недействително, като постигнато в противоречие с чл. 118 КТ и не е породило правно действие. Посочено е още, че за процесният период ищцата е изпълнявала ефективно възложената и работа в изпълнение на трудовата си функция. Срещу тази престация работодателят дължи да и заплати трудово възнаграждение в размер на 370 лв., т. е. правопораждащият предявените вземания фактически състав е изпълнен, което е дало основание на съда да уважи иска по чл. 128 КТ.
В подадената касационна жалба жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на решението. Макар да сочи, че с решението си съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, такъв въпрос не е изведен, което позоваване се явява формално. Всички твърдения за неправилно приложение на материалния закон, респ. неправилно тълкуване на чл. 118 КТ установяващ забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение и на позитивно формулирания в чл. 119 КТ принцип за допустимост на промяна в съдържанието на трудовото правоотношение само по взаимно съгласие на страните по трудовия договор, както и последващото изложение на фактическата обстановка по делото с извода, че съдът е разгледал спора в защита интереса на служителя, с което е нарушил правата и законните интереси на работодателя, не съставляват правен въпрос от значение за изхода на делото. Оплакванията имат отношение към правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на разглеждане в друго производство, ако се допусне касационно обжалване.
При липса на изведен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване, който да е от значение за делото, като разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, на съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване не може да се допусне. Позоваването на приложното поле на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е формално, тъй като липсва правен въпрос, който да определи рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите установени с цитираната разпоредба. В същото време, касационният съд не може, изхождайки от данните по делото, сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна по спора.
Воден от тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2009 год. по гр. д. № 2528/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ