О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр.София, 29.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1971 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. А. С. срещу решение от 21.07.2009 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А състав, постановено по гр.д. № 3* от 2008 г., с което е оставено в сила решение от 07.04.2008 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Софийския районен съд, поправено за очевидна фактическа грешка с решение от 16.06.2008 г. в частта му за отхвърляне на предявения иск за делба на стая с размери 4,50 м. на 3,50 м., кухня с размери 3,50м. на 3,50 м. и общо стълбище, намиращи се в северната част на сутеренния етаж на двуетажната сграда-близнак, находяща се в гр. С., кв.”Г”, ул.”646” № 4.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречиво решаван от съдилищата въпрос /за задължението на съда да зачита силата на пресъдено нещо на решението за съдебна делба и за неотменимостта на това решение с оглед разпоредбата на чл.220 от ГПК /отм./. Като съдебни актове, в които този въпрос бил решени в противоречие с обжалваното решение касаторката е посочила: решение № 844 от 27.06.2007 г. по гр.д. № 739 от 2006 г. на ВКС, Четвърто г.о. и три определения на ВАС.
Ответниците по жалбата Г. И. С. и Д. А. М. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за делба на горепосочените стая, кухня и общо стълбище, въззивният съд е приел, че утвърдената от съда съдебна спогодба за делба по гр.д. №2810 от 1964 г. на Софийския народен съд, с която на наследодателя на страните по делото са били възложени горепосочените стая, кухня и общо помещение, е нищожен договор.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, посочените от касаторката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси /затова дали в един последващ граждански процес съдът е длъжен да зачита силата на пресъдено нещо на постановено по-рано решение за съдебна делба и дали това решение е неотменимо с оглед разпоредбата на чл.220 от ГПК /отм./ са напълно неотносими към настоящия спор, по който по гр.д. № 2* от 1964 г. на Софийския народен съд няма постановено съдебно решение за делба на имот, а е утвърдена от съда спогодба за делба. Макар и утвърдена от съда, тази спогодба не представлява съдебно решение, а граждански договор, чиято действителност може да се оспорва и преценява от съда в последващ граждански процес.
Няма противоречие между обжалваното решение и посоченото от касаторката решение на ВКС по гр.д. № 739 от 2006 г., тъй като в това решение на ВКС е разгледан правен въпрос, напълно неотносим към спора по настоящото дело: затова кога влиза в сила едно съдебно решение.
Посочените от касаторката определения на ВАС не биха могли да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са постановени от граждански съд, а целта на касацинното обжалване по ГПК и функцията на ВКС при това обжалване е да се уеднакви практиката на гражданските съдилища, а не на всички съдилища в страната. В този смисъл е и приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката не е посочила други въпроси, по които, според нея, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, на практиката на други съдилища в страната или произнасянето на ВКС по които би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, при решаване въпроса за допустимостта на касационна жалба ВКС не може сам да поставя и разглежда материалноправни или процесуалноправни въпроси, които не са били посочени от касаторите в изложението към жалбата им, освен ако тези въпроси не касаят валидността или допустимостта на обжалваното решение. А в случая такива въпроси не са налице- обжалваното въззивно решение е валидно /не е нищожно/ и допустимо. Поради това и тъй като, както бе изложено по-горе, посочените от касаторката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси са неосносими към предмета на делото и постановеното по него решение, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на това решение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Ю. А. С. срещу решение от 21.07.2009 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А състав, постановено по гр.д. № 3* от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.