О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 01.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2835 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Р. Р. против определение от 31.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 128/2015 г. от състав на Апелативен съд – Варна.
Ответникът по частната касационна жалба не е представил отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Настоящият състав на гражданската колегия на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне. Този извод е обусловен и от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на извършените от въззивния съд действия при разглеждане на делото, съответно при постановяване на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. Налице са данни, че въззивното производство е проведено и определението е постановено след настъпило по силата на закона /637, ал. 1 ТЗ/ спиране на делото – с откриване на производство по несъстоятелност на ответника по делото. Тези данни сочат на вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, по която ВКС. дължи произнасяне в производството по чл.274, ал.3 ГПК.
От справка в Търговски регистър при АВ се установява, че ответникът по делото [фирма] е обявен в несъстоятелност с решение № 1074/19.11.2014 г. по гр.д.№ 425/2014 г. на Окръжен съд – Варна.
Съгласно разпоредбата на чл. 634а ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, като именно от този момент въз основа на императивната разпоредба на чл. 637, ал. 1 ТЗ е настъпило спиране на висящото производство, имащо за предмет имуществени претенции на ищеца, основани на твърдяно неизпълнение на търговска сделка. Независимо от непредставянето на доказателства, установяващи настъпване на предвидения в чл. 637, ал. 1 ТЗ факт, в изпълнение на задълженията си по чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър, съдът е следвало да извърши служебна проверка в търговския регистър дали не е настъпило спиране на делото по силата на закона. При констатиране на такъв факт, е следвало да се преустановят временно процесуалните действия, насочени към разглеждане на спора, в т.ч. и по редовността на исковата молба. Неизпълнявайки това свое задължение, първоинстанционният, както и въззивният съд са предприели действия по разглеждане на спора, незачитайки последиците от спирането на делото, като са постановили недопустими съдебни актове.
Предвид изложеното, постановените определения на ВАпС и В. следва да се обезсилят, като делото се върне на първоинстанционния съд за процедиране съобразно горните указания в настоящото определение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 213/31.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 128/2015 г. от втори състав на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него определение № 179/16.01.2015 г. по гр.д.№ 2449/2013 г. на Окръжен съд – Варна VІІ състав в частта, с която е върната искова молба на А. Р. Р. срещу [фирма] по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2-ро вр. чл.82 ЗЗД за сумата от 27 600 евро и е прекратено производството по делото.
Връща делото на Окръжен съд – Варна, за извършването на процесуалните действия съобразно указанията в настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.