О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София,11.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.05. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 932 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма] [населено място] , чрез адвокат Р. И. , с вх.№3818 от 17.06.2011 год. на Пловдивския апелативен съд, срещу Решение №224 от 04.05.2011 год. по в.гр.д.№299/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, ГО, І-ви състав, с което е потвърдено решение №1825 от 20.12.2010 год. по гр.д.№1442/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО-ІІІ състав, с което е уважен предявеният от И. Й. Д. и В. К. Д., двамата от [населено място], срещу касатора иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.200 ЗЗД за сумата 20 000 евро, представляваща неизплатена част от продажната цена по сключен между страните окончателен договор за покупко-продажба на урегулиран поземлен имот ІІ-20- стопански двор с площ от 7186 кв.м., находящ се в кв.19 по плана на [населено място], ведно с построения в имота склад за хранителни стоки с площ от 862.85 кв.м. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на Пловдивския окръжен съд, че касаторът не е изпълнил задължението си да плати определената цена в т.3 от договора, материализиран в нот. акт №89, том VІ, рег.№7619, нот.д.№1017/2004 год. на нотариус Таня Д., рег.№ №072, с район на действие Районен съд [населено място] и вписан в службата за вписване под №73, том. 65, нот.д.№15094/2004 год. на 27.20.2004 год. Евентуално подържаното му възражение за прихващане със сумата 10 000 евро е неоснователно, защото дължимата от ищците Д. неустойка по чл.8.1 от предварителния договор за продажба, сключен на 12.03.3004 год., е прихваната, а и вземането на касатора за неустойката е погасено по давност. Възражението му за изтекла в негова полза погасителна давност е неоснователно, защото погасителната давност по отношение търсената продажна цена е прекъсната, с признанията на дружеството-касатор, съдържащи се в споразумението подписано от страните на 08.04.2008 год., в отговора на [фирма] от 24.06.2005 год. на нотариалната покана на ищците, както и в констативен протокол от 06.07.2005 год.
Касаторът [фирма] [населено място] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалвано по чл.281, т.3 ГПК. Подържа допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила- не обсъждане на доказателствата по делото, както и на доводите му за нищожност на подписаното споразумение от 08.04.2008 год., както и че ищците не могат да черпят права от собственото си виновно поведение. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя въпроси, свързано с прилагането от решаващия съд на погасителната давност по чл.111, ал.1,б.”б”ЗЗД, за тълкуване на споразумението, за което твърди, че е подписано за дружеството от лице без представителна власт, за възможността това споразумение да прекъсне погасителната давност, за правомощията на съда по тълкуване на договорите и др., свързани с твърдяната от касатора неправилност на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба оспорват подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, а по същество основателността на касационната жалба, претендират направените за това производство разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация, а именно да формулира точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК, значимите за изхода на конкретното дело правни въпроси, разрешени от въззивния съд при наличието на някои от допълнителните основания за достъп до касация по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Тяхната значимост се определя от правните аргументи на съда по съществото на спора, направени въз основа на приетата от него фактическа обстановка и доколко са съобразени със закона и съдебната практика. Чрез поставените въпроси, представляващи възпроизвеждане на съдържанието на въззивната му жалба, касаторът не формулира основания за достъп до касация, а изразява несъгласието си с направените от въззивния съд правни изводи въз основа на приетата от него конкретна фактическа обстановка. Стреми се, въпреки забраната за събиране на нови доказателства в касационното производство, ВКС да установи друга, различна от приетата от решаващия съд фактическа обстановка и въз основа на нея да направи други целени от касатора правни изводи. Чрез преповтаряне в изложението му по чл.284, ал.3 ГПК на доводите му за неправилност на обжалваното решение, допуска смесване на основанията за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, ГПК с основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които не могат да представляват същевременно и основания за достъп до касация . При това някои от поставените въпроси въобще не са обусловили правните изводи на съда- така например- питането на стр.2 от изложението по чл.284, ал.3 ГПК за погасителната давност за лихви/чл.111, ал.1,б.”в” ЗЗД/, след като съдът е приложил такава по чл.111, ал.1,б.”б” ЗЗД за погасяване с тригодишна погасителна давност вземания за обезщетения и неустойки.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си, за да се откаже селектирането на касационната жалба. В случая не е налице и подържаното допълнително основание за това. Касаторът въобще не е мотивирал наличието му с предпоставките по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по смисъла на т.4 от ТР1-2010-ОСГКТК. Приложените от съдилищата норми на чл.111, ал.1, б.”б” ЗЗД и чл.116, б.”а” ЗЗД са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване. По тях има изобилна съдебна практика, а не се навеждат доводи, че тя е остаряла и се нуждае от преосмисляне.
С оглед изхода по делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците ще следва да се присъди сумата 600 лв. изплатен адвокатски хонорар за изготвяне отговор по касационната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №224 от 04.05.2011 год. по в.гр.д.№299/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, ГО, І-ви състав, с което е потвърдено решение №1825 от 20.12.2010 год. по гр.д.№1442/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО-ІІІ състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. Й. Д. и В. К. Д., двамата от [населено място], общо сумата 600/шесттотин/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: