3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София1 12.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1276 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез адв.С. С. срещу решение от 25.08.15г., постановено по в.гр.дело № 16122/14г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 67-ІІ-181 от 18.07.14г.по гр.дело № 16486/14г.на СРС,67 състав.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ, предявени от В. Г. Н..
Жалбоподателят поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : 1.длъжен ли е въззивният съд да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна,когато районният съд не е изготвил доклад съобразно изискванията на чл.146 ГПК; 2.следва ли от самия факт на обжалване на заповедта за уволнение извода,че ищецът оспорва заповедта за извършване на подбор,която служи за основание за издаването й и ако това не е така,но е възприето от съдебната инстанция,постановила обжалвания акт, съставлява ли това съществено нарушение на процесуалните правила.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че акт № 32 от 27.01.14г.на управителя на [фирма] за прекратяване на трудовото правоотношение с В. Г. Н.,на длъжност”касиер”,на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ,считано от 3.02.14г.,е незаконосъобразен. Прието е, че не е налице приложеното основание за уволнение.Изложени са съображения,че в случая е установено единствено,че в период от 6 месеца преди прекратяване на договора на ищцата са спаднали приходите от продажби в търговските обекти на ответното дружество. Работодателят не е установил при условията на пълно и главно доказване,че това спадане на приходите е относимо към длъжността,заемана от ищцата – касиер и че по отношение на нейните конкретни трудови функции обемът на работата е намалял.С оглед на този извод съдът е счел,че е ирелевантно за спора дали работодателят е извършил подбор съобразно критериите на чл.329 КТ.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна,когато районният съд не е изготвил доклад съобразно изискванията на чл.146 ГПК.В Тълкувателно решение № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС – т.2 е прието,че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото.В случай,че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада,въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие,непълнота или неточност на доклада и дадените указания.В разглеждания случай жалбоподателят не е въвел във въззивната си жалба оплакване във връзка с доклада на първоинстанционния съд,поради което въззивният съд не е имал задължение служебно да извърши проверка за допуснати процесуални нарушения при докладване на делото.
Въпросът: следва ли от самия факт на обжалване на заповедта за уволнение извода,че ищецът оспорва заповедта за извършване на подбор,която служи за основание за издаването й и ако това не е така,но е възприето от съдебната инстанция,постановила обжалвания акт, съставлява ли това съществено нарушение на процесуалните правила,не е от значение за изхода на делото.Това е така,защото въззивният съд е приел,че не е налице основанието ,на което е извършено уволнението по чл.328 ал.1 т.3 КТ.Какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос,той няма да се отрази на изхода на делото.По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване на следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 25.08.15г., постановено по в.гр.дело № 16122/14г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица], да заплати на В. Г. Н. от [населено място], [улица, адрес] сумата 300 лв /триста/ съдебни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
3