О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 12.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 477/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. Д. от [населено място] срещу решение № 2235 от 01.11.2017 г., постановено по в. гр. д. № 2970/2017 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 24.04.2017 г. по гр. д. № 8096/2016 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от А. Б. Д. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288 КЗ (отм.) за разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 100 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие на 27.04.2015 г., и са присъдени разноски на Гаранционен фонд по чл.78, ал.3 ГПК.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствата, относими към справедливото и адекватно оценяване на претърпените при произшествието болки и страдания, и не е изложил мотиви, съдържащи самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Навежда оплаквания, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, тъй като дължимото обезщетение за неимуществени вреди е занижено до размер, който не съответства на принципа за справедливост и не е съобразен с критериите, залегнали в ППВС № 4/1968 г., както и с обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдения, че въззивният съд е разрешил значимия за изхода на делото правен въпрос относно прилагането на критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в противоречие със задължителната практика в ППВС № 4/1968 г. и с практиката в определение № 259/10.03.2017 г. по гр. д. № 60387/2016 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 127/24.02.2014 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 850/01.08.2017 г. по гр. д. № 60225/2016 г. на ВКС, ІV г. о., и определение № 171/21.03.2017 г. по гр. д. № 60334/2014 г. на ВКС, І г. о.
Ответникът по касация Гаранционен фонд – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 12.01.2018 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да отмени частично решението на Софийски градски съд и да отхвърли предявения от А. Б. Д. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288 КЗ (отм.) за разликата над сумата 50 000 лв. до присъдените от първата инстанция 100 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че справедливият размер на обезщетението, което ищецът има право да получи за претърпените при ПТП на 27.04.2015 г. неимуществени вреди, възлиза на 50 000 лв.
При определяне размера на дължимото обезщетение Софийски апелативен съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото. В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд е приел за установено, че в резултат на произшествието от 27.04.2015 г., реализирано виновно и противоправно от водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ищецът А. Д. е получил контузия на десния бял дроб, счупване на ІІ-VІІ ребра вдясно, изпълване с кръв и въздух на дясната гръдна половина, контузия на мозъка, счупване на люспата на слепоочната кост, счупване на криловидната кост и на ябълчената кост; след произшествието е хоспитализиран в болнично заведение за три дни, където му е оказана медицинска помощ, след което е лекуван в домашни условия за около 3 месеца с ползване на чужда помощ при хигиенно – битовото обслужване; през първите 30 дни след произшествието е търпял болки и страдания с по-висок интензитет. Като значими за размера на обезщетението съдът е отчел твърденията на ищеца в исковата молба, че е оздравял напълно към края на 2015 г., както и обстоятелството, че заключението на съдебномедицинската експертиза е изготвено само на базата на медицинска документация, без явяване на ищеца за преглед при вещото лице.
След съвкупна преценка на установените по делото факти, релевантни за размера на обезщетението, въззивният съд е направил извод, че предявеният иск е основателен за сумата 50 000 лв. и неоснователен за разликата до 100 000 лв. Изложил е мотиви, че така определеният размер на обезщетението е съобразен с броя и вида на травмите, протеклото без усложнения възстановяване, времетраенето и интензитета на претърпените болки и страдания, краткотрайния характер на затрудненията в битовото обслужване на ищеца, пълното възстановяване на здравословното състояние на последния в сравнително кратък период и липсата на данни за очаквани усложнения и болестни проявления по повод на получените травми.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, свързан с прилагането на критерия за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от обуславящия характер на въпроса, касационно обжалване не може да се допусне, тъй като при разрешаването му въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания до съдилищата как следва да се прилага принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В съобразителната част на постановлението са посочени общите критерии, които следва да бъдат съблюдавани при прилагането на чл.52 ЗЗД; изяснено е, че справедливостта по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие и че за определяне на справедлив размер на обезщетението е необходимо във всеки конкретен случай да се съобразяват фактите, които изпълват съдържанието на това понятие. Задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. са залегнали и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по прилагането на чл.52 ЗЗД, в която последователно се застъпва разрешението, че при определяне на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД съдът трябва да вземе предвид и да обсъди всички обстоятелства, които формират съдържанието на понятието „справедливост” в конкретния случай, като изложи мотиви по тях. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК е прието, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат и лимитите на застрахователно покритие /по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите/ като израз на икономическите условия в страната, без на същите да се придава самостоятелно значение за размера на обезщетението – решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства, които според преценката му са релевантни за справедливия размер на обезщетението, отчел е момента на настъпване на увреждащото ПТП – с оглед лимитите на застрахователна отговорност, и на тази база е определил размера на дължимото обезщетение. Решаващите изводи на съда относно справедливия размер на обезщетението са формирани в съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и няма основание решението да се допуска до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За изчерпателност следва да се отбележи, че посочените в изложението определения, с които е обоснована допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, са постановени в производство по чл.288 ГПК и не са източник на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция до изменението от ДВ бр.86/2017 г.).
Доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че съдът в недостатъчна степен е възприел приноса на всеки един от критериите, с оглед на които е определил размера на обезщетението, спрямо претърпените болки, страдания и неудобства, са относими към правилността на обжалваното решение и не могат да се обсъждат в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 2970/2017 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2235 от 01.11.2017 г., постановено по в. гр. д. № 2970/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Б. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.4, ап.10, да заплати на Гаранционен фонд – [населено място], [улица], сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :