4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
С., 13.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………..……………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1209 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 1145/12.ІІ.2014 г. на М. К. В. и Г. С. В. – двамата от [населено място], подадена чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от АК-С. против определение № 22 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 27.І.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 14/2014 г., с което е била оставена без уважение тяхната частна жалба против определение на Сливенския ОС от 4.ХІІ.2013 г. по гр.дело № 301/2012 г., с което е било отказано освобождаването им от заплащане на държавна такса за въззивното производство.
Единственото оплакване на двамата частни касатори е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което те претендират касирането му, вкл. ведно с отменяване на първоинстанционния съдебен акт за отказ да бъдат освободени от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК двамата частни касатори обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 278/21.V.2009 г. на І-во г.о. по ч. гр. д. № 298/09 г., по следния процесуалноправен въпрос: Следва ли при преценката си по чл. 83, ал. 2 ГПК и изследване на имущественото състояние на молителя да се вземат предвид пасивите на неговото имущество, за които има данни в делото и съответно са служебно известни на съда, както и какво съдържание въобще има понятието „имуществено състояние” и включват ли се в него установените по делото задължения на молителя. Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото бил правния въпрос дали при произнасяне по основателността на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса като „други констатирани обстоятелства” – по смисъла на чл. 83, ал. 2, т. 7 ГПК, може да се преценяват и морални задължения на молителя, „които той изпълнява”.
Ответната по касация жалба [фирма]-С. не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата съвместна частна касационна жалба на М. и Г. В. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди отказа на първостепенния съд да освободи М. и Г. В. от заплащане на държавна такса за въззивното обжалване, Бургаският апелативен съд е приел в мотивите към атакуваното определение, че осигуряването на издръжка за техния син студент „касае морален ангажимент и не следва да се съобразява при преценка материалното положение на жалбоподателите”, а притежаването на собствено жилище, поземлен имот и лек автомобил, наред с месечен доход на семейството „от порядъка на средния за страната”, не обосновават извод за невъзможност да бъде заплатена държавна такса в размер на конкретно посочената сума от 2 332.44 лв. Докато с определението на състав от І-во г.о. на ВКС, което е приложено към изложението на частните касатори, се препраща към константната практика на ВКС, стриктно основана върху изискването „да се следи за общото материално състояние” на съответния молител в пр-во по чл. 83, ал. 2 ГПК, съпоставено с конкретния размер на дължимата държавна такса. Следователно произнасянето на Бургаския апелативен съд с атакуваното определение, съдържащо въпросната съпоставка, която е била базирана точно върху реквизитите на подадената от В. декларация /по-специално Раздел ІV от същата/, не само не противоречи, но е и в пълно съответствие с посочената трайна практика на ВКС. Що се отнася до втория релевиран от двамата частни касатори правен въпрос, той е с изцяло хипотетичен характер, след като във финалната част от Раздел VІ на същата декларация по образец, отнасяща се до доходите на съответния молител и неговия съпруг, единственото релевантно задължение е това за издръжка не ненавършили пълнолетие деца – т.е. това по чл. 143 СК, а не и всякакви други възможни задължения /напр. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, други публични задължения и пр./.+
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 27.І.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 14/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1209 по описа за 2014 г.