О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
С., 14.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.237 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №541 от 24.11.11г. по гр.д.№375/11г. на Пазарджишкия окръжен съд е оставено в сила решение №26 от 18.03.11г. по гр.д.№43/08г. на Панагюрския районен съд, с което е бил отхвърлен искът на [фирма] [населено място] за признаване за установено, че [община] не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот пл.№4818, кв.232 по плана на [населено място], с площ от 4043 кв.м., при съседи: [улица], [фирма], [фирма] и ЖП линия.
Въззивният съд е приел, че спорният поземлен имот №4818 с площ от 4043 кв.м. е обособен като самостоятелен с кадастралния план на [населено място] от 2004г. По предходния план от 1980г. той е попадал в един по-голям имот пл.№ 3881 с площ от 22 859 кв.м., отреден за обществени мероприятия както следва: 7346 кв.м. за „Т.“; 7424кв.м. за „ДАТ“ и 8089 кв.м. – резервен терен. Процесният имот е част от бившия резервен терен. Този терен не е бил отреден за държавното предприятие, на основата на което е създадено [фирма], което впоследствие е приватизирано и понастоящем негов мажоритарен собственик е ищцовото дружество. Той не е включен в т.1.2.3 от информационния проспект на [фирма], за разлика от другите негови обекти, в които изрично е посочена и земята. За този новообособен имот, който е бивша държавна собственост, е бил съставен акт за частна общинска собственост на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС.
При тези данни от правна страна е прието, че процесният имот не е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното автомобилно предприятие, на основата на което е създадено [фирма] / впоследствие приватизирано и чийто мажоритарен собственик е ищцовото дружество/, затова не е станал собственост на това дружество на основание чл.17а от ЗППДОП /отм./ Имотът е запазил своя статут на държавна собственост и с приемането на §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС е преминал в собственост на [община]. Затова и предявеният срещу общината иск за установяване, че тя не е собственик на този имот, е неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца [фирма]. Той се позовава на обстоятелството, че спорният имот е част от съществуваща асфалтова площадка, застроена със сгради на дружеството и оградена от всички страни, като конкретно в спорната част попадат естакади и кало-масло-уловители, използвани за нуждите на дружеството. „Резервният терен“ по плана от 1980г. също е бил предназначен за нуждите на държавното предприятие, на основата на което е образувано [фирма], затова този терен е включен в капитала на дружеството. Позовава се и на А. №1441 „А“/17.06.1993г., в който за обект „Д. с.“ – основна база на [фирма] е включен и терен от 14800кв.м. [община] не е собственик на спорната площ, тъй като тя е била част от имуществото на приватизиращото се през 1998г. държавно предприятие. Имотът не може да стане общинска собственост само с факта на отделянето му като самостоятелен с плана от 2004г.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. „Приложима ли е разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС за имоти, създадени като самостоятелни не през 1999г., когато е приета разпоредбата, а значително по-късно – през 2004г., и то в резултат на служебно изменение на кадастъра, а не по нечие искане“. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
2. „Изменението на кадастъра и записването в разписния лист променя ли собствеността върху определен имот“ – поддържа се противоречие на обжалваното решение с решение №1249/25.11.92г. по гр.д.№982/92г. на ВКС, четвърто гр.отд.; решение №690/19.04.90г. по гр.д.№74/99г. на ВКС, пето гр.отд. и решение №173 от 07.04.10г. по гр.д.№527/09г. на ВКС, второ гр.отд.
3. Съставлява ли отреждането за „Резервен терен“ основание за актуване на процесния имот като частна общинска собственост по реда на §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, т.е. съставлява ли отреждане за „жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините“, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, при положение, че отреждането е извършено със З. от 1980г., който план до настоящия момент не е отменен или изменен и в същия имот не е предвидено и не е реализирано никакво строителство. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
4. „Възможно ли е от един имот чрез изменение на кадастъра да се отдели и създаде нов имот със самостоятелен планоснимачен номер, който да бъде записан на това основание като общинска собственост и актуван като такава с АЧОС, без обособяването да е резултат на правно действие или вещноправен ефект“. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
5. „Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 от ГПК. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът в производството [община] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Въпросът, който определя изхода на делото, се състои в това дали спорният имот е имал статут на частна държавна собственост към момента на приемане на §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС /ДВ бр.96/99г./, макар и да не е бил обособен като самостоятелен с действащия тогава кадастрален план, или още преди този момент е бил включен в капитала на търговско дружество на основание чл.17а от ЗППДОП /отм./. Този въпрос не е посочен в изложението по чл.284, ал.3 т.1 от ГПК.
Първият и вторият от поставените от жалбоподателя въпроси не са решаващи за изхода на делото. Прилагането на §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС не е свързано с момента на обособяването на имота като самостоятелен в кадастралния план, а и въззивният съд не е правил такъв извод, нито пък е приел, че изменението на кадастралния план от 2004г. е променило собствеността върху спорния имот. Решаващият извод на съда е свързан с липсата на предпоставката на чл.17а от ЗППДОП /отм./ по отношение на спорния имот и запазването на статута му на държавна собственост към момента на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС.
Третият въпрос се свежда до това дали отреждането с плана на един имот за резервни нужди представлява обществено и благоустройствено мероприятие на общината по смисъла на §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС. Този въпрос има значение за изхода на конкретното дело, но по него не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса съответства на смисъла на закона и не е нужно произнасянето и на ВКС по този въпрос.
Четвъртият въпрос е неточен, затова по него също не може да се допусне касационно обжалване. Не самото обособяване на имота като самостоятелен определя принадлежността на правото на собственост, а обстоятелството, че още преди това той е бил част от по-голям държавен имот и тази част не е била включена в капитала на търговско дружество на основание чл.17а от ЗППДОП и следователно е могла да премине в собственост на общината на основание §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС.
Не възниква и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по петия въпрос. Данните по делото сочат, че спорният имот не е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, на основата на което е било образувано [фирма] – нито с отреждането по плана от 1980г., нито с А. от 1993г., в който е включена само площта от 14800 кв.м., явяваща се сбор от площите 7346кв.м. за „Т.“ и 7424 кв.м. за „ДАТ“, но не и съседната резервна площ, в която попада процесният имот. Макар и обособен като отделен имот едва с плана от 2004г., към този момент той е запазил статута си на държавна собственост и е могъл да премине в собственост на общината на основание §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС. Доказателствата по делото, които изясняват тези обстоятелства, са обсъдени от въззивния съд в съответствие с чл.235 от ГПК и практиката на ВКС по този текст. Затова не възниква противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по прилагането на чл.235 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №541 от 24.11.11г. по гр.д.№375/11г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: