1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 14.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1119 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №669/16.12.15г. по в.гр.д.№1186/2015г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение №509/03.06.15г. по гр.д.№ 149/15г. на Великотърновския районен съд, в обжалваната му част, с която делът на съделителя А. М. Р. в допуснатите до делба имоти е определен на 2/12 идеални части.
По делото е установено, че всички съделители са наследници на общия наследодател А. А. П., починал на 07.09.1978г., на когото по реда на ЗСПЗЗ са възстановени процесните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. В. Т.. Жалбоподателят А. М. Р. се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от процесните имоти с констативен нотариален акт № 2154, том XI, рег. № 15268 по нот. дело № 1446/2009 г. на помощник нотариус по заместване Ив. З. при нотариус Б., издаден на основание завещание в негова полза. Същият, заедно с М. М. Т. и М. Р. М., се снабдил и с нотариален акт № 1381, том VII, рег. № 11116, н.д. № 1046/2010 г. на помощник нотариус Ив. З. при нотариус Б., по силата на който тримата са признати за собственици при равни права на основание наследство и давностно владение върху 5/6 ид.ч. от процесните имоти.
С решение № 257 от 14.03.2014 г., постановено по гр.д. № 2199/2013 г. по описа на ВТРС, потвърдено с решение № 186 от 25.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 401/2014 г. по описа на ВТОС, е прието за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на М. Р. М., М. М. Т. и А. М. Р., че С. П. Н. и П. Й. П. – ищци и по настоящото дело, са сътитуляри на правото на собственост върху процесните недвижими имоти в обем на по 1/6 ид.ч. за всеки от тях, като е отменен нотариален акт № 1381, том VII, рег. № 11116, н.д.
№ 1046/2010 г. до размера на 2/6 ид.ч. от общо признатите с него 5/6 ид.ч. или в частта над 3/6 ид.ч. В това производство са участвали и останалите наследници на общия наследодател А. П., но по отношение на тях същото е прекратено на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
В настоящото производство за делба съдът е определил квотите на съделителите в общите имоти, като е изхождал от разпоредбите на чл.5 и сл. от Закона за наследството, т.е. делбата е допусната, без да се зачита нот. акт № 1381, том VII, рег. № 11116, н.д.
№ 1046/2010 г. в отменената му част. Съдът е приел, че решението по предходното дело е задължително за него по отношение на признатото право на собственост на ищците С. П. Н. и П. Й. П. върху процесните недвижими имоти в обем на по 1/6 ид.ч. за всеки от тях, както и че ответникът А. М. Р. не притежава дял от съсобствените имоти в размер по-голям от определените му от ВТРС 2/12 ид.ч.
Във връзка с направеното по настоящото дело възражение на ответника А. М. Р., че притежава права в по – голям обем от признатия, въззивният съд е отказал да зачете оставеното в негова полза завещание на баба му Г. А. /съпруга на общия наследодател А. А. П./. Изложени са съображения, че това завещание не е било представено по предходното дело, по което правата на страните в общите имоти са определени на база наследяването по закон, без отчитане на въпросното завещание. Това завещание не е било представено и пред нотариуса при издаването на нотариален акт № 1381, том VII, рег. № 11116, н.д.
№ 1046/2010 г. Завещанието, по което е издаден другият нотариален акт №2154, том XI, рег. № 15268 по нот. дело № 1446/2009 г., е различно – то е от майката Н. М., а не на бабата Г. А..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. М. Р..
Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Твърди, че предходните съдебни инстанции не са съобразили наличието на валиден документ за собственост, неоспорен от насрещната страна, който обуславя по-големия му дял от процесните имоти.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е обвързваща сила на мотивите на решението, които са задължителни за страните по делото?
2. За доказателствената сила на констативния нотариален акт.
Позовава се на Тълкувателно решение № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 11/21.03.2013г. на ОСГК.
Ответниците в производството не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият въпрос е поставен във връзка с приетото от въззивния съд, че мотивите на решението по предходното дело го обвързват за размера на квотите в съсобствеността, притежавани от съделителите А. М. и М. Т..
Въпросът не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, вр. т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е свързан с решаващите изводи на въззивния съд. Съображенията, които са определили изхода на настоящото делбено дело, произтичат не от мотивите на решението по предходния установителен иск за собственост, а от силата на пресъдено нещо, формирана с диспозитива на това решение. По предходното дело е установено със сила на пресъдено нещо, че двама от наследниците на общия наследодател А. А. П., неговите деца С. и П., са собственици на по 1/6 или 2/12 от същите земеделски земи, които са възстановени на името на общия наследодател и са предмет на делба по настоящото дело. При определяне на тези квоти не е отчетено завещанието от Г. А. в полза на нейния внук А. М.. Съдът се е ръководил само от правилата на наследяването по закон, определени в чл.5 и следващите от Закона за наследството. Влязлото в сила решение обвързва касатора в настоящото производство А. М., който е бил ответник по предходното дело. Недопустимо е в последващ спор между същите страни с предмет делба на същите земеделски земи да се приемат по-малки квоти за съделителите С. и П., а до този резултат ще се достигне, ако делбеният съд зачете завещание, което не е било представено и не е зачетено по предходния спор за собственост. В делбеното производство съсобствениците са задължителни необходими другари и за общите факти решението на съда следва да бъде еднакво – чл.217 ГПК. Такъв общ факт е завещанието на Г. А., което, ако бъде зачетено, ще намали квотата в съсобствеността на всички останали наследници, включително и на С. П. Н. и П. Й. П., което е недопустимо, тъй като тази квота вече е определена с влязло в сила решение.
Не би могло да се приеме, че е налице противоречие между въззивното решение и Тълкувателно решение № 11/21.03.2013г. на ОСГК по отношение на втория въпрос. Легитимиращото действие на нотариален акт № 2154, том XI, рег. № 15268 по нот. дело №1446/2009г. е оспорено от ищците, които, установявайки своето право на собственост, отричат правото на собственост на жалбоподателя в твърдения обем. Въззивният съд е изследвал наличието на материалноправните предпоставки за издаването му и е заключил, че положителният извод на нотариуса за съществуване на правото на собственост на А. М. Р. върху процесния имот се основава на наследствено правоприемство по завещание от Н. А. М..
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №669 от 16.12.2015г. по в.гр.д.№1186/15г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: