3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 15.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №2757/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. К., подадена чрез пълномощника и адвокат Н. А., срещу определение № 688/29.03.2016 г. по в.ч.гр.д. № 703/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 10.02.2016 г. по гр. дело №16359/2013 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. С обжалваното определение е прието, че наличието на формирана сила на пресъдено нещо относно претендираното вземане между същите страни, за същото искане и на същото основание е основание за прекратяване на производството на основание чл.299, ал.2 ГПК.
Жалбоподателката излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението на Пловдивския окръжен съд. Според нея въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси за това създава ли се сила на пресъдено нещо относно стойността на подобрения и СМР, които са предмет на направено възражение за прихващане по друго дело, а не на предявен насрещен иск и каква е силата на пресъдено нещо във връзка с направено евентуално възражение за прихващане на вземане, чийто размер е много по-голям от този на претендираното с иска вземане. Твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са три определения на ВКС.
Ответникът по частната жалба Д. К. К., [населено място], оспорва жалбата.
По подадената частна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е приел, че производството по гр. дело № 585/2014 г. по описа на ПОС е приключило с влязло в сила решение, с което П. Д. К. е осъдена да заплати на Д. К. К. сумата 464.77 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер до пълния предявен от 700 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на П. Д. К. в размер на 235.23 лв., представляващо половината от стойността на направените по време на брака между страните разноски за подобрения на имота. В диспозитива на решението по гр. дело № 585/2014 г. по описа на ПОС е налице произнасяне и по възражението за прихващане на подобрения, направени по време на брака между страните в жилищна сграда в [населено място]. Предмет на производството по гр. дело №16359/2013 г. на Пловдивския районен съд е иск на П. Д. К. за присъждане на подобрения, предявен за сумата от 10 000 лв., частично от 17 000 лв., за същите подобрения, направени по време на брака в същия имот между същите страни. Ето защо искът е недопустим.
Повдигнатите от жалбоподателката въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС, включително и тази представена с частната жалба. Според нея съгласно чл. 298, ал. 4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. В случая ищцата е предявила процесното вземане чрез възражение за прихващане по иск на ответника за обезщетение за пропуснати ползи от неоснователното ползване на същия имот, възражението е разгледано и уважено частично, което е довело до частично отхвърляне на главния иск. Решението на съда по възражението се ползва със сила на пресъдено нещо и то не може да бъде предявено отново впоследствие в отделен процес. Вземането по възражение за прихващане, независимо от неговия размер, не може да бъде предявено с отделен иск, ако то е разгледано от съда, пред който е предявено. Правните последици на възражението за съдебно прихващане са аналогични на насрещния иск, той като и при двата процесуални способа се формира сила на пресъдено нещо по заявеното с тях спорно право.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба не следва да бъдат присъждани деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 688/29.03.2016 г. по в.ч.гр.д. № 703/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.