3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 16.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2956 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.3 и по ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] против определение от 05.02.2015г. по гр.д.№ 18130 /2014г. на Софийски градски съд в часттта, с която е потвърдено разпореждане от 09.09.2014г. по гр.д.№ 45847/2013г. на СРС в частите, с които на основание чл. 242, ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на постановеното по делото решение ІІ-61-102 от 06.08.2014г. за сумата 1 954,56 лв. за оставяне без работа в резултат на незаконото уволнение за периода 10.09.2013г. – 10.03.2014г. на основание чл. 344, ал.1 т.3 КТ, ведно със законната лихва от 05.11.2013г., за сумата 1 976,30 лв. трудово възнаграждение за периода 01.03.2013г. – 10.03.2013г. след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски на основание чл. 128, т.2 КТ, ведно със законната лихва от 05.11.2013г. и за сумата 569,80 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 дни за 2011г., 2012г. и 2013 г. на основание чл. 224 КТ. Ведно със законната лихва считано от 05.11.2013г. до окончателното плащане. Със същото определение е оставено без уважение искането на [фирма] за спиране изпълнението на първоинстанционното решение по реда на чл. 245, ал.1 ГПК
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не за всички видове обезщетения по КТ се прилага нормата на чл. 242, ал.1 ГПК.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса: решението за всички видове обезщетения по КТ ли подлежи на предварително изпълнение по чл.242, ал.1 ГПК. По този въпрос се твърди противоречие с определение № 431/11.06.2012г. по ч.гр.д.№ 355/2012г. ІV гр.о. и определение № 485/30.07.2010г. ІV гр.о.
Ответниците по частната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане за допускане предварително изпълнение на решение, с което е уважен иск за обезщетение по чл. 225 КТ за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК, съдът присъжда предварително изпълнение служебно и без искане на ищеца когато присъжда обезщетение за издръжка, възнаграждение и обезщетение за труд. Тези обезщетения обезпечават непосредствени нужди на работника, останал без средства. Това е съобразено от въззивната инстанция при постановяване на обжалваното определение.
Поставеният правен въпрос е свързан с предмета на делото и мотивите на С., но не е конкретизиран. Нормата на чл. 242, ал.1 ГПК не визира всички видове обезщетения по КТ, а само тези за работа. Затова така зададен въпроса е общ и не определя изхода от спора, т.е. не обосновава общото основание за допускане до касация. Не е доказано и наведеното допълнително основанието по чл. 280, ал.1 т.1 във вр. с чл. 274, ал.4 ГПК. Определение № 431/11.06.2012г. по ч.гр.д.№ 355/2012г. ІV гр.о., на което се позовава жалбоподателя се отнася за обезщетение по чл. 226, ал.2 КТ за незаконно задържане на трудова книжка, за което е прието, че не е за работа. Определение № 485/30.07.2010г. ІV гр.о. е за обезщетение по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука. Обезщетенията, предмет на настоящото производство не са от нито един от двата вида. Както вече се посочи те са за суми за присъдено трудово възнаграждение, обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконно уволнение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. За тези обезщетения, съдебната практика приема, че са „за работа”. / определение № 210/17.05.2010г. по гр.д.№ 214/2010г. ІІ гр.о., определение № 473/27.06.2012г. по гр.д.№ 425/2012г. ІV гр.о. Обезщетение за неизползван платен отпуск има за цел да възмезди работника за положения труд, макар да е имал право за съответния период да не престира такъв, поради което и то е „за работа”. / опр. № 654/08.10.2013г. по гр.д.№ 6136/12 ІV гр.о. Поради това, че не е доказано общото и наведеното допълнително основание, не се допуска касационно обжалване.
По искането за спиране на изпълнението, въззивната инстанция се произнася за първи път, затова в частта, с която това искане е оставено без уважение, жалбата е по чл. 274, ал.2 ГПК. За да остави без уважение това искане, съдът се е позовал на изричното изключение в чл. 245, ал.1 ГПК – не се допуска спиране на изпълнението, когато предварително изпълнение е допуснато на основание чл. 242, ал.1 ГПК. В този случай предварителното изпълнение произтича от законовата норма и не зависи от преценката на съда, поради което не е нарушена процесуалния закон. Затова частната жалба в този част е неоснователна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение от 05.02.2015г. по гр.д.№ 18130 /2014г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено разпореждане от 09.09.2014г. по гр.д.№ 45847/2013г. на СРС в частите, с които на основание чл. 242, ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на постановеното по делото решение ІІ-61-102 от 06.08.2014г. за сумата 1 954,56 лв. за оставяне без работа в резултат на незаконото уволнение за периода 10.09.2013г. – 10.03.2014г. на основание чл. 344, ал.1 т.3 КТ, ведно със законната лихва от 05.11.2013г., за сумата 1 976,30 лв. трудово възнаграждение за периода 01.03.2013г. – 10.03.2013г. след приспадане на дължимите данъчи и осигуриелни вноски на основание чл. 128, т.2 КТ, ведно със законата лихва от 05.11.2013г. и за сумата 569,80 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 дни за 2011г., 2012г. и 2013 г. на основание чл. 224 КТ, ведно със законната лихва считано от 05.11.2013г. до окончателното плащане по частна жалба, подадена от [фирма]
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 05.02.2015г. по гр.д.№ 18130 /2014г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] за спиране изпълнението на първоинстанционното решение ІІ-61-102 от 06.08.2014г по гр.д.№ 45847/2013г. на Софийски районен съд по реда на чл. 245, ал.1 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: