О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363/ 17.07.2017г.
гр.София
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1459/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
С протоколно определение в открито съдебно заседание на 24.03.17г., постановено по т.д.№2855/16г. Софийски апелативен съд е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключването с влязло в сила решение на производството по гр.д.№12174/15г. по описа на СГС.
Срещу това определение е подадена частна касационна жалба от ищеца [фирма] с оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания акт.
Ответната страна по частната жалба [фирма] я е оспорил като неоснователна.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.От данните по делото се установява следното:
Ищецът [фирма] е предявил срещу [фирма] обективно съединени осъдителни искове за заплащане на суми, представляващи сбор от месечни такси и лихви върху тях,произтичащи като задължение от сключен между дружеството-ищец и Етажната собственост на „Сграда със смесено предназначение А.“,в която ответникът притежава недвижими имоти,договор от 02.11.2009г. за поддръжка и управление на общи части на офисни и търговски секции в сградата. Спорът е приключил на първа инстанция с осъдително решение.
В производството пред САС, образувано по въззивна жалба на ответника [фирма],е направено с молба на последния искане за спиране на производството,поради наличие на висящ спор между същите страни,с предмет прогласяване нищожността на договора от 02.11.2009г. Към молбата в подкрепа на искането е приложен препис от искова молба от 11.11.2014г. с входящ номер на СРС, видно от която валидността на договора е оспорена поради липса на воля,противоречие със закона и невъзможен предмет.От приложеното удостоверение,издадено от САС на 20.09.2016г. във връзка с инцидентно възникнал спор относно цената на исковете,се установява,че образуваното въз основа на исковата молба производство по гр.д.№61406/14г. по описа на СРС е прекратено и изпратено по подсъдност на СГС,по описа на който е образувано гр.д.№12174/15г. Видно от удостоверение от 15.03.2017г. на СГС,последното е висящо,като окончателно определената държавна такса е внесена от ищеца /което се установява от постановеното по делото разпореждане на СГС и представеното преводно нареждане/. Към молба,депозирана от въззиваемия [фирма] след направено от него оспорване на искането за спиране по съображения за липса на дело, което да се „разглежда“ по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК и , което да е преюдициално на висящия пред САС спор,както и,че въпросът за действителността на договора е разрешен със сила на пресъдено нещо, са приложени решения на СРС и СГС.От тях решение от 29.11.12г. на СРС по гр.д.№24110/11г. е постановено неприсъствено по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК,като с решението е признато вземане на ищеца срещу ответника за неплатени месечни такси за поддръжка и управление на общи части на офисни и търговски секции в „Сграда със смесено предназначение А.“ за предходен период /спрямо таксите,претендирани по висящото пред САС гражданско дело/. Останалите решения са постановени по дела,образувани по искове на същия ищец,но срещу други ответници – собственици на имоти в същата сграда,в хода на производството по които са правени възражения за нищожност на договора от 02.11.2009г.
С обжалваното определение,постановено в открито съдебно заседание, след като е съобразил описаните по-горе доказателства,въззивният съд е намерил,че образуваното пред СГС гр.д.№12174/15г. с предмет обявяване нищожността на договор,на който са основани претенциите на ищеца за плащане на месечни такси, представлява висящо производство с преюдициално значение,от което зависи правилния изход на спора,поставен пред него за разрешаване.Поради това и като е приел,че са налице основанията на чл.229 ал.1 т.4 ГПК,е спрял производството по делото.
Определението на САС е правилно.
Предявените от въззиваемия осъдителни искове за плащане на месечни такси черпят основанието си от сключения между етажната собственост и него договор от 02.11.2009г.Валидността на последния е оспорена с нарочна искова молба,по която е образувано гражданско дело.Последното е висящо пред СГС и не е прекратено. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател,основано на твърдението,че висящността на спора не е равнозначна на употребения в разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК израз „се разглежда“. Обстоятелството,че производството по гр.д.№12174/15г. по описа на СГС е все още в началната си фаза е правно ирелевантно.С влязлото в сила определение на САС 9 състав от 01.03.2016г. по ч.гр.д.№771/16г., окончателно е разрешен спорът относно цената на исковете,като тази по предявените от [фирма] срещу [фирма] е определена на 156 297,12 лв. за всеки от исковете за нищожност,а внесената на 06.04.16г. държавна такса от 30 576,56 лв. покрива дължимата такава изцяло. Доколкото към момента на постановяването на обжалваното определение недостатъците на исковата молба са били отстранени, спорът е подлежал на разглеждане,независимо дали вече са били предприети следващите се процесуални действия.
Неоснователно е второто възражение,направено в частната жалба,основано на наличието на съдебни решения по предявени от частния жалбоподател срещу различни лица,членове на етажната собственост на сградата, установителни или осъдителни искове във връзка с неизпълнени техни задължения за плащане на месечни такси. Обвързваща страните по настоящия спор сила измежду тях има само решението от 29.11.12г. на СРС по гр.д.№24110/11г. с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо /чл.298 ал.1 ГПК/. При предмет на това дело признаване съществуването на вземания на ищеца от месечни такси за предходен период обективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение се разпростират само върху този предмет и не преклудират правото на ответника да оспорва в последващ исков процес валидността на договора,на който се основават периодичните вземания.Доколкото в предходното производство ответникът не е поискал установяване със сила на пресъдено нещо на нищожността на договора, отвод за пресъдено нещо на основание чл.299 ГПК в настоящия процес не може да бъде уважен. Направената от частния жалбоподател аналогия с позоваване на ТР №5/14.11.12г. по тълк.д.№5/12г. на ОСГТК на ВКС /относно исковете за установяване неистинност на документ,представен в отделно производство/ е неприложима,доколкото нищожността може да се релевира и установява безсрочно.
Предвид изложеното,обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.03.17г., постановено по т.д.№2855/16г. по описа на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.