4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
С., 18.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4051/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 143 от 23.05.2013 г. по т.д. № 105/ 2013 г. на Варненски апелативен съд в частта, с което е отменено Решение № 275 от 18.12.2012 г. по т.д. №184/ 2010 г. на Добрички окръжен съд, с която е от хвърлен искът по чл. 266 ал. 1 ЗЗД на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 104 959.66 лв. и искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД за 5971.26 лв., в която част е постановено друго, с което за тези суми исковете са уважени, първият със законната лихва от 14.09.2010 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по решените въпроси: следва ли при формиране на вътрешното си убеждение съдът да обсъди всички релевантни за спора доказателства, и доводите и възраженията на страните; когато е сключен писмен договор допустимо ли е със свидетелски показания да се установи, че предметът му е различен от посочения в него; когато има противоречие между показанията на разпитаните свидетели, и противоречие между показания на отделни свидетели и други доказателства, може ли съдът да се позове на показанията на отделни свидетели, без да изложи съображения защо кредитира едните, а не приема установените от другите факти. По първия въпрос сочи допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения, поддържа, че същите следва да се квалифицират и като основание за допускане на касационно обжалване и цитира практика на ВКС: Р.№175/11.07.2012 г. по гр.д.№1855/2010 г. на ІV г.о.; Р.№ 126/09.05.2011 г. по гр.д.№421/2009 г. на ІV г.о.; Р.№443/25.10.2011 г. по гр.д.№166/2011г. на ІVг.о. По втория въпрос поддържа, че е решен в противоречие с практиката на В.: Р.№155/13.10.2010 г. по т.д.№ 1113/2009 г. на ІІ т.о.; Р.№402/17.01.2012 г. по гр.д.№ 449/2011 г. на ІІІ г.о. По третия въпрос излага, че решението противоречи на Р.№ 700/28.10.2010 г. по гр.д.№ 91/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Р.№800/ 22.03. 2011 г. по гр.д.№ 776/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; Р.№176/28.05. 2011 г. по гр.д.№ 759/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на касационното обжалване, като възразява, че решението не противоречи на съдебната практика, а поддържаните от жалбоподателя основания съставляват оплаквания за неправилност на решението, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които съответно са уважени, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е редовна, допустима и подадена в срок.
За да отмени решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 266 ал. 1 ЗЗД за 104 959.66 лв. и искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД за 5971.26 лв., и да уважи исковете за тези суми, претендирани от изпълнителя по Договор за строителство № 21/10.11.2006 г., като изпълнените СМР на обекта са приети с два протокола обр.19 от 20.12.2006 г., въззивният съд е приел, че процесният договор е различен от сключения друг Договор №21-А-05.04.2007 г. за друг обект ”склад за търговия на едро в Промишлена зона-север [населено място]”, за изпълнението на който отношенията им са уредени, и че неоснователно ответникът възразява, че стойността на Договора от 2006 г. е ревизирана с Договора от 2007 г., по който ответникът се е издължил. Изложил е съображения, че Договорът №21-А-05.04.2007 г. е за друг обект ”склад за търговия на едро в Промишлена зона-север [населено място]”, посочен в титулната му част и неправилно изписан в р.ІІ, който договор е на различна стойност 77 000 лв. от тази на първия договор и за който договор е съставен Протокол обр.19 от 2007 г.(л.19) на стойност 77 406.85 лв., в който е посочен обект ”склад за търговия на едро – промишлена зона север, Д.”, различен от обекта по процесния договор ”склад 23”, като е съобразил и показанията на св. Р. Д., съставила Договора № 21-А, относно обстоятелството как е съставен. Като е приел за основателен довода на ответника за завишена договорена стойност по процесния Договор №21/10.11. 2006 г. и на офертата, въз основа на действително изпълнените СМР и тяхната стойност по средно-пазарни цени към момента на извършването им 2006 г., установена от СТЕ (л.446), която е констатирала на място СМР по двата протокола обр.19 от 20.12.2006 г.и действително изпълнените скрити работи, съдът е определил следващото се възнаграждение104 959.66 лв., приспаднал е платената от ответника сума, която е намалил с изплатената сума по Договора №21А/05.04.2007 г., и е уважил иска за изпълнени СМР за 104 959.66 лв. и за 5971.26 лв. иска за обезщетение за забавено плащане.
С оглед изложеното релевантен за делото е процесуалноправния въпрос за задължението на съда при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди всички релевантни за спора доказателства, и доводите и възраженията на страните. Този въпрос не е решен в противоречие с установената съдебна практика – ППлВС № 7/1965г., ППлВС № 1/1985 г., ППлВС №1/1953г. и постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК решения, задължителни за долустоящите съдебни инстанции, посочени и от жалбоподателя относно задължението на съда по същество да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и ал. 2 ГПК(отм.), сега чл. 235 ал. 2 ГПК и да даде отговор на важните и съществени въпроси за спора. Въззивният съд е решил делото, като е приложил правилата за разпределение между страните на доказателствената тежест, обсъдил е в тяхната взаимна връзка релевантните за спора доказателства, доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задължението си по чл. 235 ал. 2 ГПК.
Въпросът допустимо ли е установяване със свидетелски показания, че предметът на сключен писмен договор е различен от посочения в него, по който жалбоподателят поддържа, че е решен въз основа на свидетелски показания, без съгласие затова на страните, не е релевантен за делото, тъй като такъв въпрос не е разрешен от въззивния съд, затова както и да се разреши този въпрос, това няма да се отрази на изхода на делото. За да приеме за неоснователно възражението на ответника, че сключеният Договор от 2006 г. е привиден, само за получаване на финансиране от европейските програми, като за склад №23, страните са сключили Договор №21-А-05.04.2007 г., с който се отменят уговорките в Договора от 2006 г., стойността на СМР е уговорена 77 000 лв., изцяло изплатена, съдът е обсъдил събраните доказателства: обема на СМР, уговорен с всеки от договорите, Протокол обр.19 от 2007 г.(л.19) на стойност 77 406.85 лв., в който е посочен обект ”склад за търговия на едро – промишлена зона север, Д.”, различен от обекта по процесния договор ”склад 23”, двустранно подписаните протоколи обр.19 от 20.12. 2006 г., издадените от ищеца фактури, а показанията на св. Р. Д., съставила договора, е кредитирал относно начина на съставянето му и явилата се разлика относно посочения обект в началния текст и в р.ІІ на Договора от 2007 г. Затова нямат приложение Р.№ 155/13.10.2010 г. по т.д.№ 1113/2009 г. на ІІ т.о. по въпроса за забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл. 164 ал. 1 т. 5 ГПК, досежно формалните договори, сключени в писмена форма, като свидетели се разпитват при съгласие – чл.164 ал. 2 ГПК, нито Р.№402/17.01.2012 г. по гр.д.№ 449/2011 г. на ІІІ г.о. по въпроса за доказателствената тежест за опровергаване на нотариален акт в частта, в която е отразено, че сумата по договора е изплатена, и с какви доказателствени средства – изключване на свидетелски показания освен в случая на чл. 164 ал. 2 ГПК.
Не е релевантен за делото въпросът при противоречие в показанията на разпитани свидетели, и противоречие между показания на отделни свидетели и други доказателства, може ли съдът да се позове на показанията на отделни свидетели, без да изложи съображения защо кредитира едните, а не приема установените от другите факти, тъй като въззивният съд не е констатирал събрани противоречиви гласни доказателства и не е бил изправен пред необходимостта да аргументира кои от тях кредитира и по какви съображения. Затова неоснователно жалбоподателят поддържа, че решението противоречи на посочената практика на ВКС, създадена на основание чл. 290 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 143 от 23.05.2013 г. по т.д. № 105/ 2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: